Росица Паунова и креативният ѝ подход към невронауката

Като млад изследовател, преподавател и доктор, Росица Паунова работи в едно от най-актуалните направления в съвременната наука – прилагането на изкуствен интелект и машинно обучение в психиатрията

През 2024 г. Росица Паунова е поканена да бъде гост-редактор в академичното списание Frontiers in Neuroinformatics. Задачата ѝ е да селектира серия от научни статии на тема жените пионери в невроинформатиката и машинното обучение в сферата на невронауката. „Макар че стана интересна колекция, това беше най-трудният брой, по който съм работила – казва Паунова. – Отворих мейлинг листа си и не можах да намеря жени, така че ми се наложи да направя огромен рисърч. По-малко жени се занимават активно с наука – ние имаме много роли и извън работата си.“

За самата Паунова мисълта да бъде изследовател е изисквала прекрачването на психологически граници. Пред Forbes тя споделя, че най-голямото предизвикателство по пътя ѝ досега е било да си позволи да задава креативни въпроси и да мисли, че може да създаде нещо. „Да правиш наука е нещо космическо, особено в медицината. Мислех, че никога няма да ми се получи.“

Днес участничката в клас 2025 на селекцията ни „30 под 30“ има клинична практика, преподава на студенти и се занимава с научни изследвания в сферата на невронауката и психиатрията. Паунова (28) е пост­докторант и асистент в Медицински университет – Пловдив, а същевременно специализира психиатрия в УМБАЛ „Свети Георги“. Зад гърба си има над 55 академични публикации, цитирани над 600 пъти, част от които са съвместни проекти с международни изследователски центрове.

КАТО ДЕТЕ ПАУНОВА ЗАПОЧВА ДА СЕ РАЗВИВА В ОБЛАСТТА НА МУЗИКАТА

учи пиано, солфеж и хармония, явява се на конкурси и посещава майсторски класове в София и Пловдив. Въпреки това отрано знае, че иска да бъде лекар. „Музиката разви логическото ми мислене, все пак има връзка с математиката – казва тя. – Но винаги ми беше най-интересно как живото същество работи – какъв е механизмът, по който говорим, защо си свиваме пръстите…“

Когато през 2015 г. завършва Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив и кандидатства медицина, не предполага, че ще има възможността да работи в едно от най-актуалните направления в съвременната наука. „Бях втори курс, когато попаднах в екипа на професор Дрозстой Стоянов, който ми показа, че мога да бъда креативна и да мечтая дори в полето, което не е толкова развито – казва тя. – Никой не ме е спирал да изразявам идеите си и не е слагал граници на креативността ми.“

В колаборация с професионалисти в Швейцария Паунова започва да разучава начините, по които машинното обучение може да се приложи за обработка на данни от мозъчна активност. „Хвърлиха ме в дълбокото и ми казаха: Давай, прави каквото искаш“ – казва тя. – Стана ми интересно, защото е встрани от медицината, а аз обичам предизвикателства.“

Днес в работата си Паунова използва функционален ядрено-магнитен резонанс, за да наблюдава как се активира мозъкът на пациентите в покой и при различни стимули. Събраните данни за мозъчната активност на свой ред се обработват и анализират с помощта на AI-базирани методи.

„Понякога им даваме задачки вътре в скенера – казва Паунова. – Например ако са пациенти с шизофрения, натискат бутони, като започне и спре гласът, а ние засичаме какво се случва в мозъка.“

„Забавната част“ от процеса според нея идва, когато данните трябва да се обработят. Тъй като изкуственият интелект може да борави с голям обем от данни с комплексни взаимовръзки и да открие модели в мозъчната активност, проучвания от този тип създават потенциал за по-прецизна диагностика и персонализирана терапия.

„Ако си направиш рутинни изследвания и установят високи нива на глюкоза в кръвта ти, ще ти кажат да отидеш на ендокринолог – казва тя. – Тоест имаш конкретен биомаркер, който виждаш в определена стойност. В психиатрията няма такова нещо – там имаш един пациент, с когото понякога разговаряш два часа, за да се ориентираш за какво става въпрос. Нямаме норма да кажем, че този човек е със сигурност психично болен – границата, в която хората имат поведенчески отклонения, е много размита.“

Затова и част от работата на Паунова е да обучава алгоритъма да диференцира здраво от болно сам. „Има различни методики, но идеята е да сме максимално дистанцирани от това да му даваме информация дали работи с пациент или със здрава контрола“, казва тя. По този начин AI може да помогне да се минимизира субективността в оценката.

„В България този вид обработка на този тип данни за момента правим само ние – казва Паунова. – По света има лаборатории, които са доайени в сферата. Имала съм удоволствието да работя с някои от тях – там наистина науката е на много високо ниво.“

Когато Паунова завършва магистратурата си по медицина през 2021 г., обмисля развитието си и интересите си. Знае, че обича предизвикателствата, а едно от любимите ѝ неща в работата е динамиката. По тази причина след година започва клинична специализация по психиатрия.

„Чисто клинично работата е една динамична, хаотична система – ако трябва да сме честни, има някакво ниво на ентропия, но е безкрайно интересно – казва тя. – Първият ми ден бях разбита, но видях, че мога да се справя, и си казах: „Това е моето нещо“. Връщайки се назад, съм благодарна, че съм отстоявала всеки един избор, поемала съм рисковете за него и впоследствие се е оказвал правилен.“

Сега тя ходи с удоволствие на работа и се грижи за хора, които ежедневно се сблъскват със стигмата към нарушеното психично здраве в страната. „Малко хора обръщат внимание на психичното си здраве – казва Паунова. – За съжаление, мисленето е, че ако отидеш на психиатър, си, грубо казано, луд. Няма такова нещо – това е най-нормален преглед. По-добре да хванеш процеса навреме.“

В близкото бъдеще Паунова иска да задълбае в патофизиологията на болестите и цели идеите й да намерят практическа реализация. „Има теория, която казва, че мозъкът е йерархична система, в която всяка мрежа е свързана с другата. Те си комуникират и се саморегулират, а ако едната загуби няколко неврона, другата компенсира. Искам да го превърна в стандарт – като дойде пациент, когото не познаваш, го вкарваш в скенера и виждаш какво се случва с него. В мозъка има микропромени и може да се открият фини настройки.“