„Докато Америка иновира с изкуствен интелект, Европа иновира с капачки, прикрепени към бутилките” — една от най-популярните шеги в социалните медии през изминалата година. Повлиян от подобни критики към европейския консерватизъм аз също дълго вярвах, че печеливяшите инвестиции се правят само в блестящи, широко известни компании — тези, за които се говори на конференции и се пише на първи страници. С времето обаче научих нещо по-ценно. Търсенето на диаманти в калта е по-доходоносно от търсенето им по витрините на бижутерийните магазини. Последните осем години, инвестирайки единствено в европейски компании, гледах как се натрупва калта — пласт по пласт, събитие след събитие.
Всичко започна още преди пандемията. През 2015 Китай обяви кампанията „Произведено в Китай 2025″, чиято цел е да замени вноса на високо-технологични продукти с такива, произведени в Китай. В края на миналото десетилетие и началото на настоящото, конкурентният натиск върху европейските чип-дизайнери Infineon, STMicroelectronics и Melexis се засили, а с масовото производство и износ на Китайски електромобили натежа още повече.
Докато китайската офанзива набираше сила, агресивната европейска експанзия на индийските IT гиганти (Wipro, TCS, Infosys, HCL) започна да влияе на бизнеса на европейските консултанти Capgemini, Atos, Alten и Sopra Steria. Свиването на клиентските бюджети от 2023-та насам разкри интензитета на конкуренцията.
Пикът на кризата с ИТ услугите съвпадна с края на COVID бума на закупуване на техника за Bechtle, SoftwareOne, Cancom и Computacenter. По същото време стана очевиден спада на маржовете при препродажба на облачен софтуер, тъй като Amazon, Microsoft и Google решиха да продават директно.
Докато търговията с чужд софтуер замираше, стана ясно, че и производството на собствен не е застраховано. Инвеститорските опасения, свързани с генеративния AI (OpenAI, Anthropic, xAI) засегнаха оценките на Dassault, Hexagon, и Nemetschek.
Притиснат от Китай, Америка, Индия и Русия, този някога очарователен Стар континент, изглежда неочаквано посивя. Поглеждайки назад, всичко изглежда много логично. Жадният за просперитет Китай от години търсеше технологична независимост от Европа. Тенденцията към дистанционна работа, която пандемията затвърди отвори пазара на труда на глобално ниво за 1 милион инженери, които се дипломират в Индия всяка година. Концентрацията на пазарна мощ в ръцете на няколко Американски технологични гиганта рано или късно щеше да задуши остатъка от хардуерната и софтуерната индустрия.
Докато течаха тези промени, Европа наивно игнорира зависимостта си от руска енергия, американска отбрана и китайско търсене за висококачествени и луксозни стоки. Фокусът ни беше върху климатичните промени, поддържането на щедри здравни и пенсионни системи, и целостта на демократичния процес. Ето така стигнахме до калта. А къде са диамантите?
Поглед отвъд хоризонта
Ако Чърчил е бил прав, че генералите винаги са подготвени да водят току-що свършилата война, повечето инвеститори са подготвени за току-що свършилия пазарен цикъл. Срещите ми с ръководители на водещи европейски компании разкриват, че следващото десетилетие ще бъде много различно от предходното.
По време на него, физическата и дигитална сигурност отново ще бъдат приоритет след масовото разоръжаване, което последва срива на СССР. Здравните системи ще бъдат подсилени по същия начин след пандемията, както банките бяха подсилени след финансовата криза. Рисковете на ядрената енергетика и климатичните промени ще отидат на заден план спрямо приоритета на енергийната независимост (но прикрепените капачки сигурно ще останат). Европа отново ще се фокусира върху конкурентните си предимства: специализацията, научноизследователските открития и безкомпромисния фокус върху качеството.
През това време някои ще се фокусират върху капачките, но моят фокус е другаде. Аз виждам машините за бутилиране, които могат да обработят 1.700 бутилки в минута, софтуерът, който създава „дигитален двойник“ на целия завод за бутилиране, сензорите, които засичат деформации във формата на бутилките по-малки от един микрон и плазменият нанослой, който се нанася върху бутилките, за да намали пропускливостта на газове.
Водещите компании в тези технологии ще намерите именно в Европа. Техните имена рядко са на първа страница на всекидневниците, но инвестиционните възможности, които създават, са поне толкова добри, като тези в Америка и Азия.
