Автор
Много читатели на моята разяснителна кампания за еврото в България ми писаха, че личната им инфлация от въвеждането на еврото насам е поне 20%, а някои твърдят, че цените са се удвоили. Официалните данни са далечно приближение на усещането на хората за ценовите промени, но все пак ускорения в инфлацията се улавят добре както от отделното домакинство, така и от НСИ. Инфлацията по хармонизирания индекс (ХИПЦ) достигна връх от 6.3% през май, после се успокои до 4.4%, след това се ускори до 5.0% през август и 5.6% през септември. Който е усетил пролетната инфлация, сега ще чете връщането нагоре като доказателство, че еврото е основно виновно за ценовия скок в България.
Зад това обяснение стоят всъщност две неразбирания, или по-точно две разминавания в начина, по който анализираме цените. Първото е между официалната инфлация и онова, което усеща едно домакинство, което, разбира се, съществуваше и преди еврото. Второто е склонността целият ръст да се приписва на валутата.
Съвместният анализ на Евростат и НСИ установи, че темповете за януари до март попадат в диапазона, очакван без смяната на валутата, като при услугите – като автобусните билети, развлеченията, хотелите и фризьорските услуги – има реален ефект от закръгляне, който действа нагоре и надолу и в общия индекс до голяма степен се нетира. Отделен екип на ЕЦБ с друг метод оцени натиск от 0.3 до 0.4 процентни пункта върху януарския месечен темп. Двете числа не са пряко сравними, но съвпадат по посока и основни изводи.
Есенните данни показаха по-бърза инфлация в цялата еврозона, като енергията поскъпна с 18.9%. Разликата на България спрямо еврозоната е 1.8 пункта сега (5.6% срещу 3.8%) и беше 1.8 пункта преди година (4.0 срещу 2.2). Това съвпадение не е доказателство, но тази разлика е точно това, което бихме очаквали, ако пролетта е била най-вече шок, споделен с останалата част от зоната, а не черта на смяната на валутата. По друг начин казано, данните към момента не опровергават хипотезата, която развих миналата година по време на кампанията, а именно, че каквато и инфлация да видят българите след приемане на еврото, тя ще се дължи в изключително малка степен на самата смяна на валутата.
Транспортът е нагоре с 16.4% за годината, което съвпада по време с енергийния шок. Ресторантите и настаняването са нагоре с 9.0%, развлеченията и културата със 7.7%, а алкохолът и тютюнът с 6.4%, като първите две попадат точно в услугите, където е намерено закръгляне. Не мога да отделя колко от тези темпове е от смяната на валутата и колко от заплати, търсене и туризъм, и никой не е публикувал оценка, която да го прави, тъй като екипът на ЕЦБ спря собствения си анализ през февруари, защото по-късните събития размиват сравнението.
Проучването на Европейската комисия показва, че само 41% от българите смятат, че закръглянето е било прилагано правилно през повечето време, докато 47% смятат, че рядко или никога. Това е измерена загуба на доверие в конкретни решения и тя може да е вярна едновременно с агрегиран ефект близо до нула, защото ценова листа, закръглена нагоре в един магазин и надолу в друг, се нетира в индекса, но не и в усещането на потребителите. Така работи и локалната ценова сила. Магазин без конкурент наблизо може да вдигне цени по причини, които нямат нищо общо с валутата, а националната средна е устроена така, че да не може да го регистрира. Да не забравяме и че индексът на цените не включва и разходите за притежаване на жилище, а цените на жилищата нараснаха с 15.5% за годината до второто тримесечие, втори най-бърз ръст в ЕС.
Ако ефектът на еврото е малък, следващите месеци трябва да покажат, че България се движи заедно с еврозоната, независимо от ценовото ниво. Ако не е толкова малък, разликата трябва да се разшири, щом енергийният шок премине.
