Нова страница за здравеопазването

БОЛНИЦА CHRISTIE

BRANDVOICE | Партньорска програма

Д-р Сийболд, вие сте работили дълги години в сферата на здравеопазва­нето в САЩ и Великобритания. Как изглежда през вашите очи здравната система в България и как би могла да се подобри?

Всеки път като се прибирам в стра­ната, виждам как здравеопазването се влошава, смъртността се увели­чава и продължителността на живо­та намалява. Парите се харчат, даже се трупат дългове, а резултатът – повечето лекари, всички медицински сестри, акушерки, останалият меди­цински персонал и най-вече пациенти­те са недоволни.

От дългогодишния ми опит в добре изградени здравни системи, от многобройните обучения по цял свят, от постоянното наблю­дение и разговори с пациенти знам, че най-здравото население и най-мал­ко разходи се постигат с повишена профилактика. В САЩ, Япония, Англия, Финландия и много други държави за­дължително си прилагат доста тестове, което спомага за навременното откриване на заболявания и така на­малява смъртността, а и тежестта върху здравната система – има повече живи и здрави хора, които отглеждат децата си и плащат данъци.

Задължи­телно личните лекари изготвят профил на всеки пациент, който опреде­ля и какви изследвания трябва да се правят регулярно – проследяване на бял дроб, черен дроб, повишаване на теглото, правят се обучения за подо­бряване на здравословното състоя­ние и профилактика, задължителна ко­лоноскопия за мъжете над 50 години и задължителна цитонамазка за жените над 30 години, задължителна мамогра­фия на жените над 40 години, комплекс­но лечение на раково болните.

Създавате платформа за ревалида­ция на медицински специалисти в България. Разкажете за проекта.

Ревалидацията е задължителна в по­вечето страни по света. Това не е следдипломна квалификация. Всяка го­дина медиците, които работят с па­циенти, преминават задължително през определен брой онлайн класове с тестове в края, за да си подновят разрешението за работа. Работода­телите трябва да осигурят мини­мум 20 платени часа за това. В Англия са 25 часа, в Америка – 50, в Швейца­рия – 60. Направени са много проуч­вания за полезността им. Намаляват се медицинските грешки, връщат са­мочувствието на работещия персо­нал и спокойствието на пациентите. Не можеш да очакваш хора, завърши­ли преди години, да си спомнят всич­ко. Освен това се включват новите изисквания, нови методи за лечение, нова апаратура, промени в законода­телството.

Създадохте и фондация в България. Каква ще е нейната цел?

Това е фондация с образователна страница за всички новодиагностици­рани с рак пациенти и техните семей­ства. На достъпен език се обяснява заболяването, какви са необходими­те изследвания и възможните лече­ния, как да се справят със странични­те ефекти, как да се хранят, съвети за психологична и финансова помощ, рехабилитация, как да си водят симп­томатичен и здравен дневник.

Лече­нието на рак е комплексно. Д-р Джим Алисон от най-добрата ракова болни­ца в света MD Anderson, лауреат на Нобел за медицина през 2018, когото лично познавам, винаги е казвал: „Ле­чението на рак е 50% медикаментоз­но, 50% – чрез позитивна психология. Аз смятам, че в България лечението се набляга само на първата част. Не може да ти влеят една химиотерапия и да те отпратят, без да ти звъннат на следващия ден и да те попитат как си, без да се знае имаш ли здрава под­държаща среда, която да се грижи за теб и да те подкрепя по този дълъг и болезнен път.

Слоганът на фондаци­ята е „Ракът е диагноза, не присъда!“. Но това ще е много дълъг път за всич­ки нас, защото навлизаме в една много болезнена тема за страната – липсата на кадри.

Как изглежда въпросът с липсата на медицински кадри в болниците, в които сте работили?

В развитите страни като Америка, Англия, Финландия, Швейцария (във всяка от тях или съм работила, или съм се обучавала) медицинската сестра не може да има повече от 6–8 па­циенти в зависимост от тежест­та им. Това се нарича nurse/patient ratio. В интензивно отделение са 1:1, а в много тежки отделения 1:4.

Дори и да дойде да те оперира най-добрият неврохирург на света – Филип Стаиг, ако нямаш достатъчно и добре обу­чен персонал, да се погрижи за дългия процес на възстановяване, всичко ще е напразно.

В Щатите през 2014 Aiken направиха огромно проучване и дока­заха, че една сестра може да се грижи ефикасно максимум за 8 пациенти. Ако получи само още един, процентът на смъртност на всичките девет се увеличава със 7%. Всеки може сам да изчисли какво се случва в България със съотношение 1:20 – 1:30. Не знам как функционират тук толкова много болници без наличния персонал. В Ан­глия се затварят цели отделения, ако нямат необходимия минимум.

Имате свой патент и идея за про­дукт. Какво представлява той?

Преди години се запознах със създа­теля на Паксмен – Глен, който пома­га на много раково болни пациенти да не загубят косата си по време на хи­миотерапии. Аз още тогава работех над проблема с периферната невро­патия на пациентите ни, появила се вследствие на най-използваните ци­тостатици.

Така стигнах и до проду­кта, който се поставя на ръцете и краката на пациентите по време на вливанията, за да се избегне този ужа­сен проблем – загуба на чувствител­ност на пръстите, която не се връща. Сега съм в процес на търсене на ин­веститори и начин на производство. Много бих искала да го пусна на пазара в България, но ако не се случи, сигурно ще се обърна към Глен Паксмен.

Какви са очакванията ви за всички тези промени и подобрения?

Много се надявам най-накрая след 30 години да имаме правителство, което не само да има желание, но сила и упо­ритост, да наложи всички промени в здравеопазването. Невероятно труд­но ще е да се обясни на хората, че ще е по-успешно да живееш здравословно и да правиш профилактични прегледи, отколкото да лежиш в болница. Ако това се случи, затварянето на болни­ци ще е естествен процес, защото ще липсват пациенти.

Яваскола, Фин­ландия, е с размера на Пловдив и има две държавни и една частна болница. А в Града на тепетата са 29. Прека­рах три месеца през 2012 г. в една от държавните болници в Яваскола видях най-новата апаратура за диагностика и лечение, много и невероятно обучен персонал. В четвъртък две от залите за операции се затваряха. Използваха се за обучение. Залите бяха оборуд­вани с компютри, бяха пълни с лекари, сестри, здравни асистенти – всеки си правеше своите ежегодни обучения. В кафето или столовата на болницата можеше да се види сестра, седнала с пациента си на маса, било то за кафе или обяд.

Така тя прилага 50% пози­тивна психология за по-добро лечение. Щом това се случва в една страна с толкова малко население, без естест­вени ресурси, с вечен сняг и студ, защо ние да не можем. Имаме и условията, и средствата, трябва само всеобщото желание, но не с омраза и негативизъм, а с любов и грижа. Бих искала граждани­те на България също да живеят дълго и качествено и да се усмихват повече.