Нова страница за здравеопазването
Д-р Сийболд, вие сте работили дълги години в сферата на здравеопазването в САЩ и Великобритания. Как изглежда през вашите очи здравната система в България и как би могла да се подобри?
Всеки път като се прибирам в страната, виждам как здравеопазването се влошава, смъртността се увеличава и продължителността на живота намалява. Парите се харчат, даже се трупат дългове, а резултатът – повечето лекари, всички медицински сестри, акушерки, останалият медицински персонал и най-вече пациентите са недоволни.
От дългогодишния ми опит в добре изградени здравни системи, от многобройните обучения по цял свят, от постоянното наблюдение и разговори с пациенти знам, че най-здравото население и най-малко разходи се постигат с повишена профилактика. В САЩ, Япония, Англия, Финландия и много други държави задължително си прилагат доста тестове, което спомага за навременното откриване на заболявания и така намалява смъртността, а и тежестта върху здравната система – има повече живи и здрави хора, които отглеждат децата си и плащат данъци.
Задължително личните лекари изготвят профил на всеки пациент, който определя и какви изследвания трябва да се правят регулярно – проследяване на бял дроб, черен дроб, повишаване на теглото, правят се обучения за подобряване на здравословното състояние и профилактика, задължителна колоноскопия за мъжете над 50 години и задължителна цитонамазка за жените над 30 години, задължителна мамография на жените над 40 години, комплексно лечение на раково болните.
Създавате платформа за ревалидация на медицински специалисти в България. Разкажете за проекта.
Ревалидацията е задължителна в повечето страни по света. Това не е следдипломна квалификация. Всяка година медиците, които работят с пациенти, преминават задължително през определен брой онлайн класове с тестове в края, за да си подновят разрешението за работа. Работодателите трябва да осигурят минимум 20 платени часа за това. В Англия са 25 часа, в Америка – 50, в Швейцария – 60. Направени са много проучвания за полезността им. Намаляват се медицинските грешки, връщат самочувствието на работещия персонал и спокойствието на пациентите. Не можеш да очакваш хора, завършили преди години, да си спомнят всичко. Освен това се включват новите изисквания, нови методи за лечение, нова апаратура, промени в законодателството.
Създадохте и фондация в България. Каква ще е нейната цел?
Това е фондация с образователна страница за всички новодиагностицирани с рак пациенти и техните семейства. На достъпен език се обяснява заболяването, какви са необходимите изследвания и възможните лечения, как да се справят със страничните ефекти, как да се хранят, съвети за психологична и финансова помощ, рехабилитация, как да си водят симптоматичен и здравен дневник.
Лечението на рак е комплексно. Д-р Джим Алисон от най-добрата ракова болница в света MD Anderson, лауреат на Нобел за медицина през 2018, когото лично познавам, винаги е казвал: „Лечението на рак е 50% медикаментозно, 50% – чрез позитивна психология. Аз смятам, че в България лечението се набляга само на първата част. Не може да ти влеят една химиотерапия и да те отпратят, без да ти звъннат на следващия ден и да те попитат как си, без да се знае имаш ли здрава поддържаща среда, която да се грижи за теб и да те подкрепя по този дълъг и болезнен път.
Слоганът на фондацията е „Ракът е диагноза, не присъда!“. Но това ще е много дълъг път за всички нас, защото навлизаме в една много болезнена тема за страната – липсата на кадри.
Как изглежда въпросът с липсата на медицински кадри в болниците, в които сте работили?
В развитите страни като Америка, Англия, Финландия, Швейцария (във всяка от тях или съм работила, или съм се обучавала) медицинската сестра не може да има повече от 6–8 пациенти в зависимост от тежестта им. Това се нарича nurse/patient ratio. В интензивно отделение са 1:1, а в много тежки отделения 1:4.
Дори и да дойде да те оперира най-добрият неврохирург на света – Филип Стаиг, ако нямаш достатъчно и добре обучен персонал, да се погрижи за дългия процес на възстановяване, всичко ще е напразно.
В Щатите през 2014 Aiken направиха огромно проучване и доказаха, че една сестра може да се грижи ефикасно максимум за 8 пациенти. Ако получи само още един, процентът на смъртност на всичките девет се увеличава със 7%. Всеки може сам да изчисли какво се случва в България със съотношение 1:20 – 1:30. Не знам как функционират тук толкова много болници без наличния персонал. В Англия се затварят цели отделения, ако нямат необходимия минимум.
Имате свой патент и идея за продукт. Какво представлява той?
Преди години се запознах със създателя на Паксмен – Глен, който помага на много раково болни пациенти да не загубят косата си по време на химиотерапии. Аз още тогава работех над проблема с периферната невропатия на пациентите ни, появила се вследствие на най-използваните цитостатици.
Така стигнах и до продукта, който се поставя на ръцете и краката на пациентите по време на вливанията, за да се избегне този ужасен проблем – загуба на чувствителност на пръстите, която не се връща. Сега съм в процес на търсене на инвеститори и начин на производство. Много бих искала да го пусна на пазара в България, но ако не се случи, сигурно ще се обърна към Глен Паксмен.
Какви са очакванията ви за всички тези промени и подобрения?
Много се надявам най-накрая след 30 години да имаме правителство, което не само да има желание, но сила и упоритост, да наложи всички промени в здравеопазването. Невероятно трудно ще е да се обясни на хората, че ще е по-успешно да живееш здравословно и да правиш профилактични прегледи, отколкото да лежиш в болница. Ако това се случи, затварянето на болници ще е естествен процес, защото ще липсват пациенти.
Яваскола, Финландия, е с размера на Пловдив и има две държавни и една частна болница. А в Града на тепетата са 29. Прекарах три месеца през 2012 г. в една от държавните болници в Яваскола видях най-новата апаратура за диагностика и лечение, много и невероятно обучен персонал. В четвъртък две от залите за операции се затваряха. Използваха се за обучение. Залите бяха оборудвани с компютри, бяха пълни с лекари, сестри, здравни асистенти – всеки си правеше своите ежегодни обучения. В кафето или столовата на болницата можеше да се види сестра, седнала с пациента си на маса, било то за кафе или обяд.
Така тя прилага 50% позитивна психология за по-добро лечение. Щом това се случва в една страна с толкова малко население, без естествени ресурси, с вечен сняг и студ, защо ние да не можем. Имаме и условията, и средствата, трябва само всеобщото желание, но не с омраза и негативизъм, а с любов и грижа. Бих искала гражданите на България също да живеят дълго и качествено и да се усмихват повече.