Историите, които разказваме на себе си
Имало едно време в една далечна галактика…
Всеки от нас живее във вселена, в която събитията са се случили по начина, по който си ги е разказал. Това се случва, защото различните хора забелязват и отдават различно значение на различни факти от реалния свят.
В книгата си “The science of storytelling” Уил Стор разказва как всеки от нас живее в обективен свят, но го превръща в свой субективен свят. Така всеки създава своята галактика.
Представяме ви как можете да си разказвате правилните истории, за да се развивате в желаната от вас посока.
Как да разказваме правилните истории, за да развием потенциала си?
Как гледаме на какво ни се случва влияе значително на развитието ни. Първо – всеки от нас живее в парадигма – дали светът е място, в което е успешен или “всеки и всичко го прецаква”. Второ – проучване на Алиа Крум, главен изследовател на Станфордската лаборатория за ум и тяло, открива по отношение на т.нар. Growth mindset, че според това как гледаме на стреса – че ни помага и ни развива, или че ще ни смачка – именно това се и случва в “нашата галактика”.
Ключово е историите, които си разказваме, да са за успеха ни и, че:
- има смисъл да се полагат усилия
- ако има проблеми или предизвикателства, то те не са лични, всеобхватни и завинаги
- успехът работи с натрупване
Филмът “Щрак”, но в съзнанието ни
Дистанционното от филма с Адам Сандлър е отлична метафора. Ние записваме истории в съзнанието си. Ние сме главният герой. И бихме искали да имаме повече положителни емоции, и да прескочим негативните. Макар това да не е възможно в реалния живот – има начин, по който е по-добре да разказваме историите в съзнанието си. Защото иначе ние самите ограничаваме развитието на потенциала ни, заради истории, през които не искаме да минаваме. И защото не си разказваме историите какво ни е помогнало за успеха ни.
Ето как ни помагат историите:
- Дават контекст – кой, кога, какво и защо
- Докосват емоционално – затова се записват по-дълбоко в съзнанието
- Разграничават ясно успех от неуспех – артикулирането и на двете е еднакво важно
- Винаги има антагонист – “лошият” в историята. Може да е липсата на време, сложната структура на учебния материал, поройният дъжд, скъсването на обувка и много други неща.
- Винаги главният герой има някакви ресурси – дали налични, или събрани по пътя.
- Каквото и да се случва, това е стъпка в едно пътешествие – по изказан или недоизказан начин в края на историята е ясно, че героят е по-подготвен за следващите предизвикателства по пътя на успеха си.
Седемстъпков модел за отлично разказана история
С Теди избрахме да използваме модела Story Brand за разказването на истории – там моделът акцентира на седемстъпков модел, през който преминаваме в една отлично разказана история. Building a Story Brand на Доналд Милър е сред най-добрите маркетинг книги. А наскоро излезе и българското издание, на която написах послеслова. Като бонус към него, както и за вас – в края на тази статия съм дал и конкретни промптове, които можете да използвате с AI инструмент. С тях можете лесно да приложите модела в бизнес контекст за компанията ви, за конкуренти и за таргет клиенти.
Накратко моделът включва:
- Герой – ние сме героят в нашата история
- Проблем – срещаме предизвикателство във външния свят, което води до вътрешно разочарование и философски конфликт, че не можем да реализираме потенциала си
- Гид – тук се появява наставник, който разбира проблема на героя и му предлага план за решение
- План – наставникът предоставя ясен и лесен за следване план, който ще помогне на героя да постигне своята цел
- Призив за действие – всичко ще е безсмислено, ако няма призив за действие към героя, който насърчава следващата стъпка
- Избягване на неуспеха – много ясно се артикулира какво е неуспех
- Успех – успехът е свързан с промяната, която е постигната
Нашите примери за разказване на по-добрите истории
В книгата “Бъди за пример като успешен родител, която пишем с Ани, съпругата ми, сме разказали примери за правилно разказани истории, които развиват потенциала ни:
- Историята, при която изгубих вероятно стотици хиляди левове, поради недобре структурирани от мен отношения със съдружника ми в предната агенция за дигитален маркетинг. Както наскоро споделих на събитие, в което се разказват грешките – грешката беше моя, открих много неща за себе си, в това число и че имам ценности, които следвам. Даже и да става дума за много пари. Докато не минеш през подобна ситуация – всичко друго е предположения как би действал. В този тежък момент си представях, че мое е решението дали да избера Тъмната или Светлата страна, използвайки метафората от сагата “Междузвездни войни”. Взех решението да не преминавам от Тъмната страна като предприема действия против ценностите си, като се оправдавам с желанията и нуждите си или с поведението на други хора.
- Историята на Теди, които положи много усилия да бъде приет в университета ETH в Цюрих, за да учи AI – не му достигна малко, за да има нужната оценка в рамките на един изпит по немски език, каквото е изискването. Теди събра информация през какво “пътешествие” ще трябва да мине, за да все пак да има такъв резултат по немски език. Накрая, по съвет на ментора си Луиз, Теди избра пътя за следване в САЩ и сега е студент в Harvard, учи AI и още в първи курс получи Research Award именно за проучване в тази област.
- Коко, братът на Теди, който на 14 години направи силно впечатление на европейски шампиони по калистеника (б.а. упражнения на лостове), които бяха на демонстрационно посещение в СМГ. Коко направи две набирания на дясна ръка, едно на лява, пак две на дясна, едно на лява, едно на дясна, едно на лява. Получи много похвали и искаше да се наслади на успеха. Но както сподели – “предстоеше ми час по математика и знаех, че избирам да отида именно там”.
А ако не искаме да запомним някоя история?
Всеки, който се занимава с бизнес и работи с екип знае – няма как да няма и негативни истории. Някои са толкова негативни, че ни пречат да спим, или духовно или физически потреперваме като се сетим. Всеки от нас с Теди е прилагам описаната по-долу тактика – потвърждаваме, че работи отлично.
В книгата за родителство сме покрили и темата как да намалим значително записът на негативна история в съзнанието ни. Едно отлично проучване показва, че за да не запомним стресиращи за нас кадри и случка, можем да играем пространствени игри тип Тетрис. Трябва да ги играем достатъчно близко – няколко часа до негативното събитие.
Защо този подход работи? Мозъкът ни не е имал време да консолидира спомена, и ние умело сме му сменили фокуса. В резултат на това не записваме историята на негативната емоция, както бихме, ако имаме фокус на нея. Така нито проблемът е толкова значим, нито фрустрацията е толкова голяма и най-вече образите, свързани с негативната случка не стават част от един “филм”, който съзнателно или не бихме изискали в бъдеще от “видеотеката в мозъка ни”.
За финал – ето обещаната от нас статия на тема как да използвате AI за стратегически и тактически маркетинг – клиентите като герои, техните проблеми и фрустрация, вие като успешен гид, но и как, в какво и какви конкретно статии конкурентите ви се позиционират като по-добър гид от вас.
Текстът е от поредица от статии, в която баща и син представят как прилагат принципи в живота и в бизнеса, за да успешни. Георги Малчев е предприемач, лектор и преподавател, ментор, родител. Теди Малчев е лидер на инициативи за доброволчество, медалист от международната олимпиада по лингвистика и от четири месеца учи Изкуствен интелект в Harvard. Георги има блог malchev net, в който представя валидирани и приложими концепции, част от които са изведени като принципи.
