Equinor срещу Ørsted – урок по устойчивост
През далечната 1972 г. парламентите на Норвегия и Дания едновременно създават държавни компании, с които да добиват нефт и газ в Северно море – Statoil и DONG (Danish Oil & Natural Gas). През 2017-2018 г. и двете се преименуват, така че референцията към изкопаеми горива да изчезне от имената им – съответно на Equinor и Ørsted. Приликите обаче свършват дотук.
Въпреки промяната норвежката Equinor запазва основния си бизнес – добива на нефт и газ – и добавя офшорна вятърна енергия и нисковъглеродни решения. Днес Equinor си остава голям производител на нефт и газ (над 2 млн. барела нефтен еквивалент на ден), макар и да не е в топ 10 в света по приходи.
Дания прави обратното – през 2017 г. DONG Energy продава целия си добивен бизнес на INEOS, включително закрива и конвертира въглищните си ТЕЦ към биомаса и преминава изцяло „от черно към зелено“. Днес Ørsted е най-голямата ветроенергийна компания в света, която освен това изгражда и притежава големи соларни паркове, централи на биомаса и водородни проекти.
През 2024 г. Equinor отчита приходи от $103.8 млрд. и нетна печалба от $8.8 млрд. Компанията планира $9 млрд. разпределение към акционерите през 2025 г. Тя остава основният източник на приходи за Норвежкия пенсионен фонд. В същото време Ørsted затъва – отчита нулева печалба за 2024 г. и суспендира дивидентните плащания през целия период 2023–2025 г. Пазарна стойност на Equinor днес е $58 млрд., а на Ørsted около $14 млрд. Разликата в мащаба е около 4 пъти, въпреки че Ørsted е „световният лидер“ в офшорния вятър.
Парите на Equinor идват основно от най-голямото нефто-газово поле в Западна Европа – Johan Sverdrup, което дава рекордните 260 млн. барела през 2024 г., а през 2025 г. ще бъде надградено с допълнителни 40–50 млн. барела (вкл. газ). Успоредно вървят ветроенергийни, водородни, както и проекти за улавяне и съхранение на въглерод, където Equinor е водеща в света. Това е диверсификация върху здрава база.
В същото време Ørsted страда изключително много от високите разходи за изграждане на вятърни проекти, нарасналите лихви, канибализацията на вятъра на електроенергийния пазар, а напоследък – и от отписвания на някои от най-големите си проекти, особено в САЩ. Тази година Ørsted обяви емисия на ценни книжа за около $10 млрд. за запушване на дупката във финансите си – с участието на държавата.
Изводите са ясни. Норвегия постъпва правилно – Equinor остава в добива на нефт и газ, но се диверсифицира в офшорен вятър и нисковъглеродни решения. Днес Норвегия е огромен нетен износител на енергия, от който целият Европейски съюз, начело с Дания, е изключително зависим. Евтината й енергия привлича огромни инвестиции не само в тежка индустрия (торове, алуминий), но и в изчислителни центрове за изкуствен интелект.
Дания допуска стратегическа грешка – унищожава DONG, а Ørsted, останала само с ВЕИ, е финансово слаба и зависима. От нетен износител в началото на века, днес Дания е силно зависима от вноса на енергия – сама покрива едва 59% от собственото си потребление. В страната не остава практически никаква енергийноинтензивна индустрия, а жителите й плащат най-скъпия ток в света. Всъщност Норвегия на ежедневна база поддържа стабилността на електроенергийната система на Дания, която е изцяло зависима от капризите на вятъра.
Това не е спор „фосили срещу възобновяеми“, а урок по устойчивост – първо осигуряваш стабилния енергиен и паричен поток, после се опитваш да правиш преход, в каквато и да е посока.
