Бюджет 2026: Пушката на Чехов, двойният данък “дивидент” и войната на държавата срещу българския бизнес
Отразявам новини в сферата на технологиите и политиката. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Има едно много старо драматургично правило, въведено от Антон Павлович Чехов – ако в първо действие има пушка, тя задължително ще гръмне. В българския обществено-политически контекст в тази пушка се превърна Бюджет 2026, който бе лансиран от държавата като “единственият възможен” и бе приет на първо четене миналата седмица. И макар бизнесът да го заклейми като пагубен за България, а икономисти да представиха алтернативен вариант, план-сметката за следващата година вероятно ще бъде приета в следващите няколко дни, след като сроковете за предложения преди окончателното гласуване на текстовете, бяха значително съкратени.
Икономисти от Института за пазарна икономика вече говорят за “румънски сценарий”, като спорните моменти в българския проектобюджет за следващата година са много – от увеличаването на МОД през по високите пенсионни вноски, до неимоверно раздутите разходи. Въпрос на време е пушката да гръмне, но по-голямото неизвестно е кой ще бъде първият патрон, с който бизнесът ще бъде прострелян в крака.
Един от възможните варианти е с вдигането на данък “дивидент”, който може да бъде повишен от 5 на 10%.
Според управляващото мнозинство целта е да се ограничи сивата икономика, но според бизнеса и част от икономистите подобна промяна може да подкопае предприемаческия климат и да намали инвестиционната активност. Едно от най-пагубните последствия ще е загубата на конкурентно предимство спрямо чуждестранните компании.
Разковничето се крие в международните спогодби между България и десетки други държави както в Европа, така и в останалите части на света. Чуждестранни лица ще продължат да плащат 5% данък дивидент в България по силата на многобройни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
Проблемът е особено очевиден в спогодбата между България и Обединените арабски емирства, където е записано, че ако българска фирма изплаща дивиденти на компания или физически лица от ОАЕ, България може да удържи най-много 5% данък. Това на практика представлява не спогодба за двойно данъчно облагане, а твърд лимит, който България поема като международен ангажимент. От друга страна в ОАЕ дивидентите не се облагат с данък при физически лица, а за компаниите няма и удържан данък при изплащане към чуждестранни акционери. Това на практика означава, че ако Бюджет 2026 бъде приет в този си вид и данък “дивидент” бъде удвоен, чуждестранните акционери от ОАЕ ще плащат двойно по-нисък данък от българските собственици.
Точно това превръща вдигането на данък “дивидент“ в проблем за конкурентоспособността на страната ни. Икономисти упорито предупреждават, че такава промяна в данъчната политика може да има обратен ефект върху инвестиционната активност и предприемаческия климат у нас.
Удвояването на данък “дивидент” е само първият патрон и е ясен сигнал за промяна на целия арсенал от данъчни инструменти. Следващите куршуми вече са подредени в пълнителя, а пушката вече не стои статично на политическата сцена, а е насочена директно в слепоочието не само на българските компании, но и на гражданите.
