Поколението, което спря да мълчи: Историята на 18-годишния Мартин Атанасов и „Черна писта“
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Мартин Атанасов превърна един проект в инструмент за промяна и показа, че понякога големите реформи започват от един човек и една идея
Изминалата 2025 г. бе по-различна от предходните четири, най-вече с това, че в нея нямаше парламентарни избори и бе постигната макар и крехка политическа стабилност. Различна бе и с това, че страната ни най-накрая отговори на критериите за влизане в еврозоната. През годината имаше и протести по най-различен повод – срещу еврото, за по-високи възнаграждения, за по-добри условия на труд. Но най-масовите от тях се случиха в края на годината и в тях се включиха доста млади хода. Точна тези млади, които досега страняха от политика и имаха други занимания.
„Тази година започнах да виждам млади хора, които излизат на първа линия и вече не само пишат коментари в социалната мрежа“, казва Мартин Атанасов, все още ученик, макар и в последния 12-и клас. „Плюсът на младите хора е, че те постоянно следят какво се случва. Новините са в нашия фийд, в социалните мрежи, и бидейки там, всички ние, младите хора, се информираме. Разбираме какво се случва, създаваме си мнение и всъщност от нас зависи да защитим мнението си публично“, допълва той. 18-годиният Мартин описва себе си като активен младеж и гражданин, доброволец, който освен да учи, се занимава с много други неща, а енергията, която го движи, е, че намира смисъл в нещата, които прави, и че те имат добавена стойност.
Мартин Атанасов стана известен през тази година с проекта си „Черна писта“, който представлява интерактивна карта на катастрофите в България за последните 4 години. Той успява да направи тази карта сам, за няколко месеца. Идеята му хрумва случайно, пътувайки по „уникалните български пътища“ по неговите думи, когато минава през участъка, в който през пролетта в тежка катастрофа загина малкото момиче Сияна. И се замисля, че има проблем, за който всички говорят от много години, но не се търси къде е точно проблемът. „Аз, като срещна някакъв проблем, се опитвам да стигна до корена му, да разбера какъв е“, казва Мартин. По това време започва и шофьорските си курсове, което допълнително го амбицира да пробва да направи нещо.
Първоначално идеята му е да направи изследване и връзка между данните за пътищата, състоянието им и катастрофите. Започва да търси налични данни от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и Министерството на вътрешните работи (МВР) по Закона за достъп до обществена информация. „Оказва се обаче, че данни за пътищата почти няма“, спомня си той. От АПИ му отказват, под претекст, че е потребна много работа и ресурс, но впоследствие се оказва, че всъщност такива данни няма. От МВР получава исканата информация 20 дни след като е подал заявлението си. След това в продължение на няколко седмици се самообучава по географски информационни системи и сглобява първата работеща карта.
„Успях да направя една карта с всички катастрофи, която показва къде те са най-много и колко е мащабен проблемът. След това направих тези данни публични и нещата „гръмнаха“, разказва той. Според него ефектът от „Черна писта“ е по-голям от самия проект. Защото той сам по себе си просто една черна карта с едни червени точици. Обаче тази карта предизвика една голямата институция като МВР да направи собствена карта за по-малко от месец и половина по-късно.
А още по-големият плюс според него е, че освен МВР със собствената си карта, в края на октомври 2025 г. Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ пусна своя карта за състоянието на всички пътни участници в страната. „Тоест за нещо, което тогава ми казаха, че го няма и че трябва прекалено много работа по него, не само че го има, а и работи“, казва Мартин. „Така всички видяха, че един граждански младежки проект може да предизвиква институциите, да ги пробуди малко, да ги накара най-после да свършат работата, за която получават възнаграждения“, допълва той.
С този проект Мартин иска да покаже, че младите хора в България не са апатични, „забили“ и висящи само в социалните мрежи. А всъщност са активни, имат позиция, могат да я защитят и да я аргументират. „Трябва да се вслушат и в нас, защото и ние имаме какво да кажем. И може да дадем различни гледни точки“, смята той.
Затова и според него имаше толкова много млади хора по време на последните протести. „Хората от поколението Z бяха една от най-големите групи според мен. Те излязоха, заявиха позиция, казаха, че ние сме тук, в България, дайте ни причина да останем.“ И допълва, че не бива да се пренебрегват младите хора. „Защото ако ние емигрираме в друга държава заради по-добро образование и не се върнем заради токсична среда, то тази държава няма да има бъдеще.“
Понякога големите промени започват там, където най-малко ги очакваме. Историята на Мартин не е за картата. Нито за точките. Тя е за това как един млад човек може да събуди институции, които години наред повтарят, че „няма как“.
Този материал е част от рубриката „Уроците на 2025“ – поредица на Forbes, която събира историите на хора, превърнали непредвидимостта на годината в посока напред. В тях разказваме за повратните моменти, трудните решения и уроците, които оформят следващата крачка – в кариерата, в бизнеса и в личния път.
