Конкуренцията се превръща във войни за пазари, а рисковете – в норма. Това е суровата бизнес действителност в момента, която предлага не само проблеми, но и възможности. И ако през последните десетилетия компаниите се състезаваха за пазарен дял, клиенти и ефективност, днес те все по-често се оказват въвлечени в истински „войни за пазари“, движени от геополитика, протекционизъм и борба за ресурси.
Реалностите
Конфликтът в Близкия изток, търговското противопоставяне между Европа и Китай и новият митнически курс на администрацията на Тръмп създават среда, в която рискът се превръща в основен фактор в бизнеса. За бизнес лидерите въпросът вече не е само как да растат, а как да останат конкурентоспособни в свят, където правилата се променят все по-често. И всичко това е свързано и с много амбивалентности.
Парадоксално е например, че високите енергийни цени създават и нови възможности. Анализите на Coface показват, че несигурността около енергийните доставки ускорява инвестициите в зелени технологии, електромобили, батерии и системи за съхранение на енергия. Именно тези сектори са сред двигателите на изключително силния китайски износ през последните години. Китай продължава да разширява присъствието си на международните пазари благодарение на структурните си предимства в производството на високотехнологични и зелени продукти. Това обаче поражда ново напрежение между Пекин и западните икономики. В Европа все по-често се говори за „Китайски шок 2.0“ – ситуация, в която китайските компании използват огромен производствен капацитет и значителни ценови предимства, за да навлизат агресивно на европейските пазари. Резултатът е засилен натиск върху местните производители.
Отговорът на Европа е все по-категоричен. Ограниченията върху китайския внос се увеличават, а търговските спорове около електромобилите, стоманата и технологичните продукти продължават да се задълбочават. Според анализите на Coface рискът от допълнително изостряне на отношенията между ЕС и Китай остава висок, особено ако настоящите преговори не доведат до реално намаляване на търговските дисбаланси.
На другия фронт стои САЩ. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом даде нов тласък на протекционистичната политика. През последните месеци Вашингтон разшири митническите бариери чрез нови механизми по Section 301 от Закона за търговията от 1974 г. и подготвя допълнителни мерки срещу държави, които администрацията определя като източник на нелоялна конкуренция. За бизнеса това означава по-високи разходи, по-сложни вериги за доставки и по-голяма несигурност в международната търговия.
Близкото бъдеще
Наблюдаваме процес, който постепенно променя глобализацията. Светът не се отказва от международната търговия, но я пренарежда. Компаниите все по-често търсят по-близки и по-сигурни доставчици, диверсифицират производството си и изграждат алтернативни канали за доставки.
Тук се открива и възможност за Централна и Източна Европа. Част от производствата, които напускат Азия или се стремят да намалят зависимостта си от китайския пазар, търсят нови локации в рамките на Европейския съюз. Регионът може да се възползва от тази тенденция чрез комбинация от индустриален капацитет, квалифицирана работна ръка и близост до западноевропейските пазари.
За България това е шанс, но не и гаранция за успех. Печеливши ще бъдат държавите и компаниите, които успеят да предложат предвидимост, надеждност и добро управление на риска.
И едно събитие
Поради всичко това темата за „войните за пазари“ е толкова актуална днес. Тя не е просто метафора, а реалност, която определя инвестициите, износа и растежа на компаниите.
На 28 октомври Coface България ще събере водещи икономисти, предприемачи и мениджъри на своята XI Конференция по управление на риска под заглавието „Войни за пазари“. Ще обсъдим как конфликтът в Близкия изток, търговското съперничество между Китай, Европа и САЩ и променящите се вериги на доставки преначертават икономическата карта на света.
Защото в съвременната икономика победители няма да бъдат най-големите компании, а онези, които най-бързо разбират накъде се движат рисковете и превръщат тази информация в конкурентно предимство. В епохата на войните за пазари информацията вече е също толкова ценен ресурс, колкото капиталът.
