Автор
В предишната статия (линк) обсъдихме кой трябва да избере следващия управител в една семейна компания: семейството или бордът. Сега нека да се спрем на темата и кой да бъде този човек. Представете си, че сте изградили компания за 30 години. Създавали сте я от нулата, преживели сте кризи, изградили сте екип и сте превърнали бизнеса в актив за милиони. Имате две деца. И нито едно от тях не е най-подходящият човек, който да управлява компанията.
Какво правите?
Това е един от най-трудните въпроси пред собствениците на семейни компании. Защото тук вече не става дума само за бизнес. Става дума за семейство, наследство, идентичност и очаквания. Това е една от темите, които напоследък коментирам със собствениците на семейни компании и особено след като написах книгата си „Кой ще наследи бизнеса ми?“
Има един прост факт, който собствениците на семейни компании често пренебрегват:
Детето може да наследи акциите. Не е задължително да наследи позицията на CEO.
Собствеността и управлението са две различни роли.
Ако синът е добър финансист, това не означава, че ще бъде добър главен изпълнителен директор. Ако дъщерята е прекрасен човек, това не означава, че може да управлява компания от 500 служители. А понякога наследникът просто няма желание да посвети живота си на бизнеса.
Междувременно в компанията може да има професионален мениджър, който познава пазара, разбира хората, носи резултати и вече е доказал способността си да взема трудни решения. Тогава въпросът не трябва да бъде:
„Кой е от семейството?“
„Кой е най-подготвен да води компанията през следващите 10 години?“
Това не означава семейството да се откаже от контрола. Семейството може да остане собственик, да определя стратегическата посока и да запази мястото си в борда. Но управлението може да бъде поверено на професионалист. Трудността е емоционална. За един родител е много по-лесно да каже: „Моят син ще бъде CEO“, отколкото: „Моят син ще бъде собственик, но друг човек ще управлява компанията.“
И точно тук професионалният борд има важна роля. Той трябва да помогне на семейството да отдели любовта към наследника от избора на управител. Защото най-голямата грешка при наследяването може да се окаже не това, че сте избрали чужд човек. А това, че сте избрали свой човек само защото е ваш.
Истинският успех на наследяването е не бизнесът да остане завинаги в ръцете на семейството. А семейството да има мъдростта да постави правилния човек начело на бизнеса. Дори когато той не носи неговата фамилия.
