Какво ни казва появата на „камъните на глада“?
Тези дни по медиите се появиха множество статии, коментиращи появата на т. нар. камъни на глада (Hungersteine) по реките в Централна Европа. Това са камъни по дъната на реките, които се виждат само по време на голяма суша. По тях са изписани послания за минали природни бедствия, причинени от недостиг на вода и свързаните с тях злини – глад, болести и масова смърт. Най-известният, открит на река Елба, датира от 1616 г. и гласи: „Ако ме видиш, ридай.“
Медийната интерпретация на този феномен е изключително странна. Почти навсякъде това се коментира като безспорно доказателство за съвременното изменение на климата, предупреждение колко страшни са последствията от него и аргумент в полза на нови политики за ограничаване на въглеродните емисии. Логичните изводи от появата на „камъните на глада“ за мен са доста различни.
Започвам с изменението на климата. Екип от чешки археолози в проучване от 2013 г. установява, че на „камъните на глада“ са споменати годините 1417, 1616, 1707, 1746, 1790, 1800, 1811, 1830, 1842, 1868, 1892 и 1893. Очевидно е, че въпросните събития не са съвременен феномен, тоест по-скоро доказват, че големи суши в Европа винаги е имало и те нямат много общо с изменението на климата днес. Това, че най-старият е датиран от 1417 г., не изключва наличието на подобни събития и в по-ранни години – силно вероятно е надписите да са били изтрити от течащата през столетията вода.
Ако погледнем малко по-детайлно в историческите данни, ще забележим, че големите суши в Европа съвпадат с периодите на минимална слънчева активност, тоест изключително ниски средни температури. Такива са т. нар. Maunder Minimum (1645-1715 г.) и Dalton Minimum (1790-1830 г.), известни още в литературата като „малки ледникови периоди“. Това е индикация, че асоциирането на сушата с глобалното затопляне е заблуда – големите засушавания всъщност са свързани със студ.
„Камъните на глада“ обаче напълно заслужават названието си – голямата суша в миналото е водела до масов глад и смърт. Сравнима е с чумните епидемии. Важно е да се знае обаче, че хората са измирали най-вече в студената зима, когато са страдали от липса на достатъчно храна и на дърва за отопление. В по-нови времена въпросните камъни може и да са се появявали, но явно никой не е смятал за нужно да го отчита като нещо страшно. А днес на никого не му идва да ридае при появата им – просто отива в близкия супермаркет и си купува каквото си пожелае.
Големите разлики са три. Първата е в съвременния достъп до изобилна, надеждна и евтина енергия за напояване, отопление и транспорт. Тя ни дава възможност да произвеждаме многократно по-големи количества храна дори и при много по-тежки метеорологични условия, както и да я доставяме там, където има недостиг. Принос за това имат както новите технологии, така и огромните количества изкуствени торове (тоест природен газ), които използваме. Наличието на енергия дава възможност за реакция при всякаква криза.
Втората голяма разлика е глобализацията. Светът вече е добре развит и взаимносвързан чрез свободния пазар и международната търговия. Те са отлична защита за всеки отделен регион, в който може да настъпи някакво бедствие – няма значение дали иде реч за суша, наводнения, бури, епидемии, земетресения или вулкани. Дори реколтата в Европа да се провали, пазарът бързо ще осигури доставки от САЩ, Бразилия или Китай.
Третата разлика е богатството. Нивото на благосъстояние в Европа е такова, че можем да си купим почти всичко. Проблем изобщо няма да бъде усетен – просто ще поръчаме и кораби, влакове, камиони и самолети ще ни докарат всичко дори и от Австралия. Трите големи разлики са зависими една от друга. Ако искаме и в бъдеще да четем за „камъните на глада“ в удобната компания на чаша кафе и шоколадови бонбони, трябва да направим всичко възможно да ги запазим в пълен комплект. За съжаление Европа прави точно обратното.
