Находчивите идеи на писателката Виктория Петкова

С книгите си писателката Виктория Петкова достига до над 80 хил. деца по целия свят. Находчивите ù бизнес идеи обаче ù помагат да стигне още по-далеч и да изведе своя герой Българознайко в космическото пространство

В началото на 2022 г.  от космодрума Кейп Канаверъл във Флорида излита ракетата Falcon-9 на SpaceX. На борда си носи молитва за България, символиката на българските шевици, посланията на Васил Левски и детската книжка „Българознайко“.

Като част от мисията Transporter-3 ракетата достига до сателита Challenger и предава съдържанието си, което четири години ще обикаля в орбита около Земята. „И молитвата за България, и мислите на Левски – визионер, изпреварил своето време, днес се реят в космическото пространство. Мисля, че това е много хубаво послание за нас, българите“, казва Виктория Петкова, която в продължение на две години очаква този полет.

Тя е автор и издател на поредицата детски книги „Българознайко“, които за последните осем години имат над 80 хил. продадени копия и достигат до всички континенти и до Космоса. За сравнение, през 2023 г. в книжарници „Хеликон“ книгата „Времеубежище“ на Георги Господинов, която спечели Международна награда „Букър“, има общо 20 хил. продадени копия.

Началото на приключението на Виктория Петкова започва в детската стая на сина ѝ през 2014 г., където всяка вечер младата майка чете книжки и разказва истории. Закърмена с българските народни приказки от летата, прекарани в Троянския Балкан, тя иска да предаде този патриотизъм и на детето си.

Но не открива подходящи детски книги, които да разказват за мартениците, траките или българските царе например. Затова започва сама да създава стихчета и да пише истории. В един момент се оформя цяла книжка и Петкова събира смелост да тръгне по издателския път.

„След майчинството не исках да се връщам на старата си работа, в деловодството на една фирма. Да, беше полезно, но не беше мечтата ми. А ако живея живот, който не е мечтата ми, какъв пример ще съм за децата си? Как ще ги мотивирам те да следват мечтите си, ако аз не следвам своите?!“, казва Петкова.

По това време тя изплаща таксата си за Колежа по мениджмънт в София, живеят при родителите на съпруга ѝ, а двамата са млади родители в началото на 20-те си години. Да инвестират всичките си спестявания в размер на 3 хил. лв. в създаването на детска книжка не е лесно решение.

„Беше голям риск, защото нямахме нищо по сметките си“, спомня си авторката, която с подкрепата на съпруга си инвестира събраната сума в създаването и отпечатването на първата книжка за Българознайко – герой, който разказва за българските традиции, обичаи и герои.

Като самоиздаващ се автор (цялото счетоводство преминава през фирмата на съпруга ѝ, който е собственик на книжарница за канцеларски материали) Петкова не може да се конкурира с дистрибуторската мрежа на големите издателства. Ето защо позиционира „Българознайко“ на места, където хората отиват вече с интерес към българската история и традиции. Национален исторически музей, Етъра, Земленски манастир, Музей на София са само част от историческите обекти, в чиито магазини се предлага поредицата. В повечето от тях никога преди това не са предлагали детски книги, но интересът на децата и продажбите показват, че това е подходящо позициониране.

Следващата стъпка са хотелски вериги – с идеята, че по време на семейната почивка децата ще имат нужда от интересно четиво, тя започва да се свързва с различни обекти и да създава партньорства. Междувременно собственици на търговски обекти, които са по-патриотично настроени, сами търсят контакт с писателката с предложение да продават книжките.

Докато Виктория Петкова навлиза в дебрите на дистрибуцията и продажбите, нейният герой Българознайко започва по-уверено да си проправя път. От детски градини и училища поръчват книжките и ги използват спрямо темите в учебната програма за различни празници и обичаи, като децата дори рецитират стихчетата от книжките по време на училищните тържества. Неочакван пазар за авторката се отваря и към българските общности зад граница и техните неделни училища, които отново сами я търсят и посредством собствените си дистрибуционни канали изпращат книжките по света.

„Давам си сметка, че за българите в чужбина това е дори още по-ценно, отколкото за нашите деца тук“, казва Петкова и посочва, че българските деца зад граница се сблъскват с няколко проблемни фактора, сред които фактът, че българският език често не е основен за тях; учебниците, които получават, са им тежки и сложни като изказ и имат нужда от досег с българските традиции на достъпен език. Най-голям интерес има от общностите в САЩ, Канада и Великобритания.

С изчерпването на първия тираж и нестихващото търсене авторката започва да мисли за следващи издания и за създаването на поредица. През следващите години тя издава общо шест книги за Българознайко, включвайки теми за Васил Левски, Антарктида, средновековни български владетели, игри и исторически обекти. През 2019 г. публикува и детската приключенска книга „Черноморски пиратели“ за търсенето на изгубеното съкровище на Александър Велики край нос Калиакра.

„Идеята ми никога не е била да създам нещо, което да се продава благодарение на добър маркетинг, а после да няма живот. Съвсем различно е, когато книжката се пази, предава се от брата на сестрата, после се носи в училище. Така се удължава животът на идеята“, казва авторката.

Според нея успехът и голямата популярност на книгите се дължат на факта, че е създала продукт, който да е полезен и интересен на четирите важни фигури – децата, майките, бабите и учителите. Всички те непрекъснато търсят контакт с писателката, изпращат ѝ снимки от тържества, от пътувания из споменатите обекти в България или докъде по света стига Българознайко. Петкова споделя в социалните мрежи за всички континенти, на които нарисуваният ѝ герой е стъпил.

Последният континент, до който достигат книжките, е Австралия – авторката получава снимки на две дечица с „Българознайко“ пред операта в Сидни. Споделя щастливо вкъщи, че книжките вече са достигнали до всеки един континент, а „насреща си получих предизвикателния въпрос: А Антарктида за теб не е ли континент?“, казва Петкова, която веднага решава да търси контакт с българските полярници. Отваря сайта, намира имейл за контакти и пише дали е възможно при следваща експедиция книжка за „Българознайко“ да достигне до българската база в Антарктида.

За нейна изненада веднага получава положителен отговор от дългогодишния командир на базата инж. Йордан Йорданов. Така започва нейният досег с ледения континент – запознава се с ръководителя на мисиите проф. Христо Пимпирев, с учени и изследователи, създава специална книжка, посветена на българската мисия в Антарктида. И вече три поредни експедиции Българознайко е част от екипа на българските полярници.

По време на срещите си с деца в училища и детски градини авторката им показва артефакти от Антарктида – ледена риба или перо от пингвин. Вижда вълнението в очите им и приема тези срещи като повод за взаимно вдъхновение. „Исках да продължа този процес на вдъхновение, да разширя още малко техния хоризонт, да им покажа, че могат да достигнат до най-големите си мечти – казва Петкова. – Космосът беше естественото продължение.“

Отново мислейки извън рамките на стандартното, авторката започва да търси начин как да изпрати Българознайко в Космоса. В Google намира компания, която произвежда консумативи за космическите сателити. И както много пъти досега – отваря сайта, намира контакти и им пише. В имейла разказва, че е автор на детски книги, които вдъхновяват децата, разширяват мирогледа им и им показват, че могат да реализират и най-смелите си мечти, точно както нарисувания герой Българознайко, за когото се надява Космосът да е следващата стъпка. Собственикът на компанията отговаря, че ще съдейства. „Получих положителен отговор и беше невероятно. Четеш го 1-2-3-4-5 пъти, за да се увериш, че е истина. От този първи имейл до излитането на ракетата минаха две години.“

Поради технически причини полетът се отлага няколко пъти, докато на 13 януари 2022 г. Петкова получава имейл с видео­линк, чрез който да проследи излитането на ракетата на живо. Отваря видеото и с още по-голяма изненада установява, че заради отлагането пакетът с български послания ще лети не с коя да е ракета, а с Falcon-9 на Space-X на Илън Мъск. Това развитие на ситуацията надминава дори нейните най-смели мечти, а „Българознайко“ се превръща в първата българска детска книга, излетяла в Космоса.

Днес 34-годишната авторка скача в нова нестандартна идея, с която да излезе на международния пазар. Използвайки технология на слънчевите пигменти, тя разработва иновативен слънчев скицник – страниците му са бели, но когато се погледне на слънце, се виждат очертанията на картини. „Всеки може да бъде художник с този скицник – чрез него развиваш фината моторика, прекарваш време на открито, като в същото време опознаваш забележителности или произведения на изкуството.“ Макар слънчевото мастило да е познато отдавна, Петкова намира негово иновативно приложение в Magic Sunbook и с тази иновация започва да го предлага на магазините в големите световни музеи.

Насочва се към групата френски национални музеи Rmn-GP, която обединява над 30 обекта, сред които Лувъра и Версай. Отива в централата им лично, без да има предварително уговорена среща, и оставя мостри и предложение за партньорство. Скоро след това ѝ се обаждат и започва процес по финализиране на сделката. На последния етап обаче договорът не е подписан (според нея се отказват, когато виждат, че фирмата е българска), но днес Петкова е в напреднали преговори с Музея „Гугенхайм“ във Венеция, с Музея на Академията във Флоренция и с Музея на Пикасо в Малага. „Имам притеснения дали ще се справя с темпото да произвеждам продуктите в такъв мащаб. Не съм предоставяла правата, защото моето искрено желание е България да изнася продукт, а не да се произвежда някъде другаде“, казва Петкова, която печата както слънчевия скицник, така и поредицата за „Българознайко“ в България. За нея е важно по този начин да подкрепя българската икономика, дори понякога това да означава да се лиши от по-луксозно издание, каквото би могла да напечата в Китай например.

Въпреки нарастващите цени за печат и високия процент, който книжарниците взимат, Петкова се стреми да запази цените на книжките в диапазона 5-7 лв. Невинаги е лесно, но срещите ѝ с децата са ѝ показали, че животът на някои места е по-труден, а тя е категорична, че не иска клиентите ѝ да бъдат само хора, които могат да си позволят да купуват. „Всички деца заслужават да имат шанс да прочетат за традициите и историята на България. Вярвам, че поставяйки тази основа, те могат да обикнат страната си, средата, в която живеят, работят и растат, и един ден да се чувстват успешни и реализирани тук“, казва Виктория Петкова.