Големият проблем в сектор земеделие е липсата на стратегия
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Драстичен спад в реколтата от картофи у нас спрямо миналата година, констатират данни на “Евростат”. През 2022 г. са отчетени 172 200 тона, а през 2021 г. този обем е почти 196 хил. тона. В рамките на две години реколтата от картофи е намаляла с над 76 хил. тона. Истината е обаче, че е налице траен спад от 2018 г. насам като за последните пет години реколтата от картофи е намалява с близо 46 хил. тона. Нещо повече – тенденцията е такава в целия сектор “Плодове и зеленчуци”, заяви за Forbes Bulgaria Цветан Цеков от Браншовата камара “Плодове и зеленчуци”. Цеков е носител на наградата “ESG ферма на 2024“ на AGRI SUMMIT&AWARDS.
“У нас тенденцията на спад е по-дълготрайна – от последните 10-20 години и е при всички плодове и зеленчуци. Загубихме страшно много малки и средни стопанства, които са гръбнака на земеделието в България. Става дума за 200-250 хил. семейни стопанства, което е отлив от около 600-700 хил. души. 30 години българското производство на плодове и зеленчуци беше бавно и методично унищожавано, поради няколко основни фактора – не бяха създадени условия то да бъде развито и да бъдат запазени малките и средни стопанства. От една страна това е заради отлива към Европа, от друга – има сериозен сив сектор в резултат на нерегламентиран внос, който дъмпингираше българското производство. Не успяхме да създадем кооперативи, които да бъдат конкурентни на кооперативите в Европа, въпреки че се изляха милиарди левове в българското земеделие. Тези пари бяха изхвърлени, без каквато и да е политика или стратегия. Тенденцията може да се обърне със стратегия и планиране, но ще дойде момент, в който ситуацията ще стане необратима”, посочи Цеков.
ИНОВАТИВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ
Един от най-изоставащите в технологично отношение сектор е този на земеделието. Предизвикателствата са много, основно заради измененията на климата – високи температури, градушки, липса на водоизточници. Технологичното развитие на сектора е един от приоритетите на новото обединение на високотехнологичните индустрии БРАИТ, което беше създадено в средата на юни.
“Искаме да имаме стабилно земеделско производство. Това е един от най-слабо развитите технологични сектори не само у нас, но и в Европейския съюз. Ако ние на местно ниво не си подадем ръка – български бизнеси и български земеделци, трудно ще ни се получи. Секторът е изправен пред много сериозни предизвикателства. Имаме много сериозни вътрешни проблеми, свързани с работната ръка. За решаването на тези проблеми имаме нужда да си подадем ръка с високотехнологичните компании”, заяви тогава Светлана Боянова от Института за Агростратегии и иновации.
За да се случи това обаче, първо трябва да бъдат решени фундаментални въпроси за родното земеделие, категоричен е Цеков.
“Всеки един бизнес има нужда от модернизация чрез нови технологии, но ние трябва да имаме база. Без работна ръка, без вода – фундаментите за развитието на българското земеделие, без пазари, за какви иновации в едно стопанство можем да говорим? Трябва да създадем условия, да привлечем младите хора, за да започнем да произвеждаме, да създадем условия за развитието на сектора и да погледнем към иновациите – нови устойчиви сортове, високопроизводителна и енергоспестяваща техника”, допълни той.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Общоевропейската тенденция също не е много по-различна. Въпреки че се наблюдава леко увеличение през 2023 г. спрямо 2022 г., нивото на производството през 2023 г. е с 27.9 млн. тона по-малко отколкото през 2000 г. Това също има своето обяснение – сушата.
Климатичните промени се отразяват пагубно на земеделския сектор. Температурите непрестанно се повишават – данните на европейската програма “Коперник” към ЕС показаха, че през юли са регистрирани двата най-горещи дни в историята. Юнския мониторинг на Съвместния изследователски център към Европейската комисия показа, че прогнозите за реколтата през тази година е понижена за почти всички култури.
“За общоевропейската тенденция една от основните причини е глобалното засушаване, тъй като това са високо ефективни производства, които имат нужда от качествено поливане. Когато едно поле не се напоява, очакваните добиви могат да спаднат до 50-70%. Това веднага рефлектира върху общата картина. Един от много големите производители – Германия, през последните няколко години също намали прогнозните и реалните си добиви заради сушите”, допълни Цеков.
