„Индустрия в червено“ – това е най-краткото обобщение за случващото се в българската промишленост през 2025 г. Практически всички важни индикатори са с негативна стойност, и по-важно – това не може да бъде обяснено с непредвиден шок или друга причина с кратковременно въздействие. Картината действително е мрачна и разкрива по-скоро дълбоки структурни проблеми.
Износът за първите десет месеца е с по-ниска стойност от същия период на миналата година, но и на 2023 г. и 2022 г., а в реално изражение е практически на нивата от 2021 г. Индексът на индустриалното производство е по-нисък не просто от предходната година, а от средната стойност за 2021 г. При големите спадове в добивната промишленост и енергетиката, малка „утеха“ е, че въпреки спада спрямо 2024 г. преработващата промишленост все още се „държи“ над равнището от 2021 г. Продължава и намаляването на броя на заетите в индустрията, което отразява както общата демографска тенденция за свиване на работната сила, така и плавното преливане на хора към услугите и публичния сектор.
И така, как изглеждат ключовите предизвикателства и има ли положителен сценарий?
Независимо от все по-силната роля на вътрешното търсене, движено както от ръста на бюджетните разходи, така от кредитната експанзия, България остава силно отворена икономика с ключова роля на износа за широк кръг производства. Този двигател, изглежда, забавя сериозно хода си, резултат от натрупването на няколко неблагоприятни тенденции във външната среда. Съвсем очевидна е липсата на растеж в еврозоната след възстановяването от пандемията. Накратко – големите икономики в Европа стагнират. Италия и вече Франция са задушени от тежестта на държавния дълг и нуждата от бюджетни рестрикции, а без нужните реформи за дерегулация и стимулиране на инвестициите няма как да доведе до растеж в частния сектор. Но по-важно е лошото състояние на германската икономика. Изглежда, Германия е в дълбока структурна криза на водещите си индустрии – толкова дълбока, че индексът на промишленото производство e 15% по-нисък от нивото през 2018 г.
Причините са много, но нека откроим две. Едната е следствие от премахването на сравнителното предимство на енергийно-интензивните компании, възползвали се в миналото от преференциални доставки на руски природен газ – но сега енергийният пазар е друг, практически Европа плаща цена, равна на пазарната в САЩ плюс разходите за транспорт. Тази своеобразна „глобализация“ на природния газ – който допреди няколко години се доставяше в почти монополна среда на фрагментирани регионални пазари – е дългосрочно позитивно развитие, практически газът започва да се търгува като суровия петрол. Но за онези, които са получавали специално третиране, това означава край на предимството. Втората е постепенната загуба на конкурентно предимство – технологично и ценово – на ключови отрасли като машиностроене и производство на автомобили. Накратко, Китай успя да навлезе мощно в нишите на световния пазар, където дълги десетилетия Германия беше лидер. Изместването започна от вътрешния китайски пазар, после от пазарите в САЩ и развиващите се страни, а в последните години това се превръща в реалност и в самата Европа. Разбира се, каквото може да се каже за Германия, е в голяма степен валидно и за други индустриализирани страни като Италия, Франция, Белгия, Чехия, които разчитат на сходен профил производства.
И така, българските износители ще са изправени пред двойно препятствие – общо свиване на търсенето заради липсата на висок растеж в Европа, плюс структурен шок във водещи досега индустрии като автомобилната. Към това трябва да добавим и друг, по-скоро вътрешен фактор – продължаващото нарастване на разходите за труд. Съчетанието между висок растеж и отворен европейски пазар на труда логично води до сближаване в номиналните доходи – България е сред рекордьорите в ЕС по ръст на средната заплата в последните няколко години. Този процес вече „уби“ най-трудоинтензивните индустрии, като например шивашката, но в последните години все по-отчетливо се отразява и на други по-нископроизводителни дейности на леката промишленост, видимо от знаковото затваряне на няколко големи предприятия, произвеждащи автомобилни компоненти.
Има все пак и производства, които се справят добре в тази неблагоприятна ситуация. При всичко казано дотук, спадът в аутомотив сектора през 2025 г. е незначителен, а реалният индекс на производство е с 13% по-висок от нивото през 2021 г. Още по-добре се представят производствата на електрически съоръжения и електроника, както и машиностроенето като цяло. Всъщност производството на стоки с инвестиционно предназначение е по-скоро в добра кондиция, за разлика от това на потребителски стоки. Енергетиката е със сериозен спад, което в българския случай пряко засяга добива на въглища, но пък добивът на руди на цветни и благородни метали е в относително добро състояние. От това следва, че въпреки влошаващата се картина при водещите търговски партньори, редица отрасли, разчитащи по-скоро на капитал и технологии и в по-малка степен на труд, успяват да задържат пазарни позиции. Това изглежда като рецепта за успех и през следващата година, особено ако е насочено към продуктови ниши, които не са застрашени от разходната конкуренция от Китай и останалите азиатски производители.
Още два фактора не трябва да бъдат пренебрегвани. Все по-видимо е изместването на растежа от Запад на Изток, или с други думи – догонващите икономики в Източна Европа са по-динамични и генерират по-висок ръст както на инвестициите, така и на потреблението от т.нар. Стара Европа. Експортната преориентация към тези пазари отваря много възможности – да споменем само Полша, чиято икономика се удвои за десетилетие, като за същия период се удвои и вносът на стоки. Далновидните компании вече пренасочват търговската си експанзия към тези страни.
Голямата промяна – резултат от политически решения – ще бъде общото очаквано нарастване на разходите за отбрана в страните в ЕС. По груба оценка можем да очакваме допълнителни инвестиции от 1 трилион евро за следващите пет години. Отворен е въпросът кой ще успее да заеме тази ниша. Българските производители на военна продукция вече се възползват успешно от войната в Украйна – износът на оръжия и боеприпаси се е утроил за четири години при почти удвояване на физическия обем на доставки. Сега въпросът е доколко индустрията ще се адаптира чрез увеличаване на капацитета за производство в нишите, където ще има нарастване на търсенето, а това ще изисква значителни нови инвестиции и внедряване на технологии.
И няколко бележки за вътрешния пазар. На макрониво несъмнено потреблението е новият двигател на растежа в българската икономика. Имаме съчетание от фактори, които вероятно и през 2026 г. ще се запазят – ниска безработица, увеличаване на заплати и пенсии, сериозен ръст на бюджетните разходи, експанзия на кредита. Белезите на „прегряване“ обаче стават все по-отчетливи. Най-ясният е поскъпването на недвижимите имоти, подхранвано от растежа на жилищните кредити, но не трябва да пропускаме и разширяващия се търговски дефицит, движен от нарастването на вноса на стоки. Можем да обобщим, че увеличаването на вътрешното търсене ще подхранва продължаваща експанзия при нетъргуемите стоки и услуги – включително цялата верига на стойността при строителството и услугите, свързани с имотния пазар – но при търгуемите стоки българските производители ще срещат глобалната конкуренция. С други думи, където е възможно, повишената покупателна сила и потреблението ще се насочат към внос. Отчитайки натиска от все по-високи разходи за труд, българските предприятия може да губят пазарен дял независимо от търсенето.
Всички натрупани предизвикателства сочат към едно – нуждата от трансформация, а тя е възможна само с нови инвестиции, които да насочат ресурси към промяна на целевите пазари, произвежданите продукти и използваните технологии. Затова бизнес климатът, включително политическата предвидимост и ниската данъчна тежест добиват все по-важно значение.
Текстът е от рубриката “Икономиката на България през 2026”. По традиция в края на годината, началото на новата, се обръщаме към предприемачи и мениджъри от различни сектори на икономиката, за да споделят пред нашите читатели очакванията си за новата година. Кои са тенденциите, които забелязват? Кои са предизвикателствата, които стоят пред нас, и как можем да ги преодолеем? Това знание може да ни помогне да планираме по-добре новата година и да се справим с трудностите, срещу които ще се изправим в България
