Защо да купя закъсал бизнес?
Автор
Когато говорим за сделки по сливания и придобивания изначало човек си представя, че се купуват печеливши компании. Но правенето на бизнес е рисково занимание и не всяка компания е успешна. Дори компанията да е била печеливша, поради обективни или субективни причини, идва момент, в който тя може да има значителни финансови проблеми.
В моята практика не рядко съм се срещал със собственици, които са изпадали в подобни ситуации и са ме молили за помощ да им намеря инвеститор. В такива моменти е много трудно да се намери купувач и в повечето случи се стига до продажба на активи, а не на самия бизнес. Все пак има случаи, когато инвеститор би инвестирал в непечеливш бизнес. Защо?
Първата причина е, че компанията може да има само временни финансови затруднения. Дoри да е на голяма загуба. то причината може да е в лошия мениджмънт, колкото и неприятно да звучи това за сегашния ѝ собственик. В такива случаи е хубаво да се направи една оценка по модела на DCF_(discounted cash flows), за да се види какви парични приходи би носил този бизнес при едно преструктуриране. По света има хора и компании, които се занимават с такова преструктиране или както се казва още turnaround.
Друг пример са технологични бизнеси, които може да нямат печалби, дори приходи, и въпреки това да струват десетки милиони долари. Вземете Uber, който вече 10 години продължава да трупа загуби и от гледната точка на един традиционен предприемач това би било една бездънна яма, която само гълта пари като черна дупка. Или Whatsapp, който беше купен за 19 млрд. долара без да има почти никакви приходи. В такива случаи стойността на компанията се измерва не в печалбите, а в нещо друго. Например клиентската база, която като се интегрира към друг бизнес би донесла много приходи.
Има някои бизнес, които не носят големи печалби, да не кажа дори загуби, но има други аспекти, които ги правят атрактивни за един инвеститор. Например медиите. Хората запознати с бизнеса знаят, че в България трудно можеш да правиш пари от медии, но пък те са огромно средство за влияние. Често имаме сделки в тази област, дори чисто финансово нещата да не изглеждат розово.
Друг добър пример са футболните клубове, които в повечето случи може да генерират само загуби, но носят много голяма популярност.
Понякога един губещ бизнес може да бъде закупен и поради данъчни цели, за да се използва данъчния кредит но това е по-скоро съпътстващ фактор, отколкото основна причина.
В България рядко имаме покупка на закъсали бизнеси за 1 евро и за мен основната причина, е че няма реална отговорност за хората, които са го докарали до това състояние. Освен това те не се интересуват от репутационният риск и вярват, че е добре вместо да продадат бизнеса си за 1 евро разпродават активите на дружеството. Впоследствие прехвърлят бизнеса на някой клошар или го оставят на държавата.
Когато обаче говорим за голяма мултинационална компания то за нея репутационния риск е много голям и тя не може да си позволи такова нещо. Вземете за пример фалита на „Карфур“ в България, всъщност не беше „Карфур“, а „Маринополус груп“, но за обществото си беше фалит на „Карфур“. Ако има такава ситуация, то това би била една много добра възможност за един предприемач да закупи изгодно закъсал бизнес и с помощта на екип по преструктуриране да го вдигне на крака.
