Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
14 октомври 2021, 11:59

Инфлацията срещу технологичния просперитет

Георги Стоев

Автор

Напоследък забелязвам, че дори противници на инфлацията започват да дават аргументи как тя е полезна в определени граници, в определени периоди и за определени цели.

Снимка: Envato Elementsgi Stoew

Това е притеснително, защото известни икономисти и финансисти формират грешна представа у широка публика, която от своя страна като електорат няма нищо против правителствата да топят спестяванията им чрез обезценка на фиатните пари. Дори либерални пропазарни икономисти защитават тези, че „има здравословно ниво на инфлация“ или пък че „и инфлацията, и дефлацията са еднакво лоши за икономиката“.

Понеже грешните решения следват грешни разсъждения, давам синтезирано аргументите на проинфлационните (или антидефлационните) икономисти. Те приемат, че кредитирането е игра с нулева сума, при която печели или длъжник, или кредитор.

При инфлация печели длъжникът, при дефлация печели кредиторът. Тъй като технологичното развитие води до дефлация, при други равни условия, ако държавата не печата пари, в добра позиция биха били само кредиторите. Затова са нужни проинфлационни политики, за да балансират тези отношения.

В такова мислене има грешни допускания и логически връзки, но по-важно е какво всъщност пропускат от голямата картинка. Нормалната дефлация, породена от технологични подобрения, е очаквано и търсено развитие от всички в обществото.

Тя променя номиналните цени надолу, но също така променя относителните цени, които са основният източ­ник на стимули за бъдещи реше­ния. Технологиите са силно дефла­ционни за редица потребителски пазари.

За пазарите на суровини може дефлацията да е по-умерена, но не е неочаквана. За някои су­ровини дефлацията е резултат от нови технологии в добива и пре­работката, за други – от намале­но търсене заради по-висока ефек­тивност. Като цяло икономиката би следвало да вижда намаляващи цени, движени от новите техно­логии, като някои цени ще спадат по-бързо от други.

Най-важна вероятно е промяна­та на цената на труда. Трудът по­скъпва, става по-производителен и още по-важно става неговото оп­тимално насочване и пренасочване между различни начинания.

По-скъ­пият труд насърчава спестявани­ята и насочването им към инвес­тиции в технологични подобрения. В тази ситуация няма как да потвърдим тезата, че понижението на цените пречи на кредитиране­то, иновациите и развитието.

Когато нетираме дефлация­та с печатане на пари, променя­ме не само средните стойности на инфлацията. Променяме зна­чително относителните цени и оттам стимулите да спестяваме и посоката, в която да насочим спестяванията си.

Най-бързо но­вият кредит достига до пазара на имоти, като пренасочва инвести­ции от технологични подобрения към строителство. Прост при­мер – преди да купят втора гар­сониера, някои хора биха помисли­ли да инвестират в енергийната ефективност на първото си жи­лище.

Преди да почнат да стро­ят собствена сграда, редица биз­неси биха останали под наем, но с по-модерни машини и по-произво­дителни работни места.

Поскъпването на имотите дава сигнал и към пазарите на редица суровини (като енергия и метали), които реагират диспро­порционално спрямо други. От­носителните цени на суровините растат по-бързо, относителната цена на труда дори може да падне – променя се цялата система от стимули за спестяване и инвести­ции.

По-бедният човек спестява по-малко, по-малко производител­ните работни места означават по-малко стимули за технологични подобрения. Оказва се, че Робинзон си е построил втора колиба, преди да си е оплел мрежа за риба.

И дори да кажем, че богатството му, из­мерено в активи, е скочило двойно (от една на две колиби), неговият труд остава не просто нископро­изводителен, а дори е загубил спес­тявания, които иначе щяха да се превърнат в капитал.

Печели повече, докато работиш по-малко Хибриден модел със социална кауза

Свързани статии

Икономическият начин на мислене

Бизнес, Водещи новини

Икономическият начин на мислене

Срам или гордост, нищо по средата

Бизнес, Водещи новини

Срам или гордост, нищо по средата

Статистиката в подкрепа на ваксините

Бизнес

Статистиката в подкрепа на ваксините

Извинявайте, македонци!

Бизнес

Извинявайте, македонци!

Индустрията през 2022 г.

Бизнес, Водещи новини

Индустрията през 2022 г.

Следващото ниво на доверие

Бизнес

Следващото ниво на доверие

Реклама

Избрано

отпреди 2 дни

Визията на новаторите в здравеопазването

отпреди 2 дни

Измервай умно, потребявай разумно

20 май 2022, 14:43

Бизнесът не е само шоколад

19 май 2022, 10:30

NFT от ново поколение

18 май 2022, 9:46

Forbes търси Мениджър продажби на събития

17 май 2022, 9:19

Не ми показвай тази реклама

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Кариери
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени