Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
22 октомври 2021, 16:05

Финтех за пример

Румен Соколов редактор във Forbes

Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България

Секторите от иконо­миката, в които България може да се пох­вали с водеща роля в Европа и в света, се броят на пръсти, но отскоро към тях се присъедини и този на финансовите техно­логии, по-познат като финтех.

За Георги Пенев финтех секторът в България дава добри възможности за развитие на младите хора. Снимка: Иван Коловос

Пример за това е нарастващият брой на основаните компании в сектора. Ако за 25 години между 1990 и 2015 г. в страната са създадени 34 компании в сектор финтех, то за послед­ните пет години до 2020 новопоявилите се стартъпи са 66 в същата сфера. „Финтех компаниите продължават да се увеличават и в новия ни доклад, който ще излезе по-къс­но през тази година, вече ще бъдат отбе­лязани общо над 130 както български, така и основани от чужди инвеститори, дошли в България“, казва Георги Пенев, директор на Българската финтех асоциация (БФА).

В потвърждение на все по-засилващата се роля на финтех сектора за българската икономика са и посочените от него общи приходи на компаниите, които за края на 2019 г. са около 1.3 млрд. лв., а оперативни­те приходи са 1 млрд. лв. (данни на БФА). „Компаниите произвеждат над 1 процент от БВП, което не е много, но експортният им потенциал е голям“, казва още Пенев. И дава за пример думите на служебния ико­номически министър Кирил Петков, който по-рано през годината каза, че експорт­ният потенциал на цялата българска ико­номика е 14%, а този на финтех сектора достига до 48%. Развитието на сектора се отразява и на мястото на страната ни в Global Fintech Index, където през 2021 г. тя е на 39-а позиция, докато година по-рано е била на 56-о място. В същото време в класацията за Европа позицията е 23-та и е най-висока в сравнение с другите страни от балканския регион. Друг интересен факт е, че заетите в сектора са над 7000 души, а 48% от тях са жени (при 30% в Западна Европа).

„Предприемачите от България в сферата на финтех са на световно ниво и правят продукти и услуги на световно ниво“, допъл­ва Светослав Димитров, секретар и член на борда на БФА. Според него те изпреварват като развитие и като продукти конкурен­тите от Европа. Неслучайно заради инова­тивните и предприемчиви хора България е много преди Гърция и Сърбия, както и преди някои държави от Централна и Източна Европа. Турция е леко по-напред в развитие­то си, но според Димитров това се дължи на огромния вътрешен пазар, на който ус­лугите се пускат моментално. Същата е и ситуацията в Румъния. И двете страни имат вече своите еднорози от финтех сек­тора, докато в България пазарът е много малък и трябва да се създават продукти и услуги, които да могат да се продават в чужбина. Българският пазар според него е по-скоро тестови за финтех компаниите.

Голям плюс за българския финтех сектор, е, че към него в последните две-три годи­ни се насочват по-сериозно и чужди, и бъл­гарски фондове за рисков капитал. „Преди това компаниите се развиваха основно с лични инвестиции на основателите, с помощта на бизнес ангели, както и от ло­кални местни инвеститори“, припомня Све­тослав Димитров. Активността на българ­ските и чуждите фондове се засили между края на 2018 и началото на 2020 г. По това време платформата Charlie Finance например получи 9 млн. eвро инвестиция, 3 млн. евро бяха вложени в Payhawk, 2 млн. евро – в Colibra, а общата инвестиция в Paynetics, Phyre и Phos е 5.5 млн. евро.

След март 2020 и началото на кризата инвеститори намалиха темпото, но в края на миналата година и началото на тази инвестициите отново започнаха. В играта се включиха и фонд мениджърите на Фонда на фондовете, част от инвестициите на които тръгнаха към финтех компании. Фондовете New Vision 3 и Eleven вложиха общо 500 хил. евро в застрахователната платформа „Болерон“. През тази година Payhawk получи и най-голямата за български финтех стартъп инвестиция от 20 млн. до­лара от група чужди фондове, което оцени компанията на 80 млн. долара.

Развитието на финтех бизнеса в Бъл­гария се подпомага сериозно и от компа­нии като Management Financial Group и Paynetics, които имат собствени звена за нови решения. Някои от българските банки също организират програми за стартиращи компании в областта на финансовите тех­нологии. Пример е Райфайзен банк, която продължава с програмата си Elevator Lab, която също дава възможност за развитие на млади финтех компании. Развитието на финтех бизнеси в начална фаза се подпомага и от програмата на Visa и фонда Eleven в България и региона.

Все още голяма част от компаниите се създават и регистрират в София – 80 на сто от общия брой, но според Георги Пенев тенденцията е и в останалите части на страната да има финтех стартъпи.

„Варна е добър и положителен пример, там също има вече доста финансово-технологични компании“, казва той. Интересното според него е, че в последната година и половина на пазара се появяват и нови компании, за които не се е очаквало, че ще бъдат фин­тех. Това са мобилните оператори, като за пример дава Виваком и А1, а другата изне­нада през годината идва от „Еконт финан­сови услуги“ – дружество, което е получило лиценз за финансови услуги. Във финтех сек­тора в България има и нова банка – естонската Бигбанк, която е изцяло дигитална.

„Предприемачите от България в сферата на финтех са на световно ниво“, казва Светослав Димитров, секретар и член на борда на БФА (вдясно). Снимка: Иван Коловос

За Георги Пенев през тази година е осъ­ществена една мечта, а това е участието за първи път на български финтех компа­нии в международно изложение за финан­сови технологии Money 20/20 Europe 2021, което се проведе в Амстердам между 21 и 23 септември. Това става след осъщест­вяването на проект, по който Изпълни­телната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП) организира участието на осем финтех компании. Това са „7Секюрити“ ЕООД, „Айрис солюшънс“ ООД, „Апипакс“ ООД, „Кешуейв“ ООД, „Нотолитикс“ ООД, „СоуСайбър“ ЕООД, „Файър“ АД и „Фрам криейтив солюшънс“ ЕООД. Българска финтех асоциация също участва на изложението. „Главната цел на БФА там бе да представи финтех екосис­темата ни пред европейската финтех общ­ност и заедно с ИАНМСП и Българската агенция за инвестиции да продължи работа­та по привличането на потенциални преки чуждестранни инвеститори в България“, казва Пенев.

Финтех секторът в България се развива бурно, но това се дължи основно на част­ната инициатива. „Все още държавните институции са длъжници на този сектор“, споделя Георги Пенев. Най-силно желание в развитие на финтех сектора според него се вижда в Комисията за финансов надзор (КФН), което е доста позитивно. От ин­ституцията продължават с инициативата си за развитие на Иновейшън хъб. Чрез него се дава възможност на финтех компании, които тепърва влизат на пазара, да се допи­тат до КФН и оттам да отговорят пред­варително на какви законодателни мерки и норми трябва да отговаря определеният бизнес модел, за да може той да работи на територията на България.

Подобна инициатива все още няма при ре­гулатора на банките – Българската народна банка, което за Пенев е показателно за кон­серватизма на тази институция и банковия сектор като цяло. За радост според него все пак се допускат нови лицензи, а предста­вители на Централната банка присъстват на различни събития, свързани с финтех.

„Що се отнася до Министерството на финансите – там има голямо желание и от година и половина работят върху идеята за Регулаторния пясъчник, но за съжаление досега нищо реално не сме видели“, конста­тира Георги Пенев. Той уточнява, че на въпрос към министерството докъде са стиг­нали отговорът бил, че все още се изследва най-добрият вариант.

Държавата обаче според него прави не­малко в ролята си на поддръжник на фин­тех екосистемата и това е свързано с об­разованието. В началото на тази година е публикувана първата стратегия, свързана с финансовата грамотност. Тази стратегия е създадена от държавата заедно с част­ния сектор, Българската финтех асоциация, както и чуждестранни съветници. Страте­гията цели увеличаване на нивото на финан­сова грамотност на българите с цел по-до­бро благополучие.

През октомври 2020 г. в Софийския уни­верситет е открита специалност „Финан­си и инвестиции“. „В рамките на няколко месеца промотиране тази магистратура стана най-търсената в целия Стопански факултет“, казва Георги Пенев. На базата на постигнатия успех през първата година магистратурата ще я има за втора поред­на година, вече като „Финанси, инвестиции и финтех“. През първата година членовете на асоциацията предоставят осем стипен­дии, през тази – девет до момента, а се очакват и още.

Бъдещето на финтех сектора в България според Георги Пенев е добро, защото вече има много примери на компании, които искат да останат на пазара. То е свързано и с развитието на българската икономика и най-вече с младите хора в страната, както и с българите в чужбина. Този сектор дава добра заетост за младите хора и може да върне доста от тях в България.

Обслужването – ключовият фактор в дигиталната трансформация на бизнеса „Метавселена“ от въпроси: Какво стои зад ребрандирането на Facebook?

Свързани статии

Businesswoman analyzing market evolution with tablet

Стартъпи

Общите приходи във финтех сектора достигат 1.4 млрд. лв. за 2020 г.

Банкиране без банки

Водещи новини, Пари

Банкиране без банки

Българският финтех сектор разкрива постиженията си

Иновации, От извора

Българският финтех сектор разкрива постиженията си

Финтех визионери

Водещи новини, Иновации

Финтех визионери

3

Водещи новини, Иновации

Cross River: Тайната банка на финтех

new

Водещи новини, Пари

Coinbase слага начало на финансовото освобождаване на планетата

Реклама

Избрано

отпреди 3 часа

Икономическият начин на мислене

отпреди 3 дни

Максимално ускорение

отпреди 3 дни

Предприемачи в киното*

отпреди 5 дни

Запознайте се с визията на новаторите в здравеопазването

10 май 2022, 11:18

Първи икономически прогнози след началото на войната

30 април 2022, 17:13

Георги Ганев: Публичният дискурс за газа се изпълни с шум, който почти не позволява извличането на полезен сигнал

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30 Class 2021
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени