Финтех за пример
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Секторите от икономиката, в които България може да се похвали с водеща роля в Европа и в света, се броят на пръсти, но отскоро към тях се присъедини и този на финансовите технологии, по-познат като финтех.
Пример за това е нарастващият брой на основаните компании в сектора. Ако за 25 години между 1990 и 2015 г. в страната са създадени 34 компании в сектор финтех, то за последните пет години до 2020 новопоявилите се стартъпи са 66 в същата сфера. „Финтех компаниите продължават да се увеличават и в новия ни доклад, който ще излезе по-късно през тази година, вече ще бъдат отбелязани общо над 130 както български, така и основани от чужди инвеститори, дошли в България“, казва Георги Пенев, директор на Българската финтех асоциация (БФА).
В потвърждение на все по-засилващата се роля на финтех сектора за българската икономика са и посочените от него общи приходи на компаниите, които за края на 2019 г. са около 1.3 млрд. лв., а оперативните приходи са 1 млрд. лв. (данни на БФА). „Компаниите произвеждат над 1 процент от БВП, което не е много, но експортният им потенциал е голям“, казва още Пенев. И дава за пример думите на служебния икономически министър Кирил Петков, който по-рано през годината каза, че експортният потенциал на цялата българска икономика е 14%, а този на финтех сектора достига до 48%. Развитието на сектора се отразява и на мястото на страната ни в Global Fintech Index, където през 2021 г. тя е на 39-а позиция, докато година по-рано е била на 56-о място. В същото време в класацията за Европа позицията е 23-та и е най-висока в сравнение с другите страни от балканския регион. Друг интересен факт е, че заетите в сектора са над 7000 души, а 48% от тях са жени (при 30% в Западна Европа).
„Предприемачите от България в сферата на финтех са на световно ниво и правят продукти и услуги на световно ниво“, допълва Светослав Димитров, секретар и член на борда на БФА. Според него те изпреварват като развитие и като продукти конкурентите от Европа. Неслучайно заради иновативните и предприемчиви хора България е много преди Гърция и Сърбия, както и преди някои държави от Централна и Източна Европа. Турция е леко по-напред в развитието си, но според Димитров това се дължи на огромния вътрешен пазар, на който услугите се пускат моментално. Същата е и ситуацията в Румъния. И двете страни имат вече своите еднорози от финтех сектора, докато в България пазарът е много малък и трябва да се създават продукти и услуги, които да могат да се продават в чужбина. Българският пазар според него е по-скоро тестови за финтех компаниите.
Голям плюс за българския финтех сектор, е, че към него в последните две-три години се насочват по-сериозно и чужди, и български фондове за рисков капитал. „Преди това компаниите се развиваха основно с лични инвестиции на основателите, с помощта на бизнес ангели, както и от локални местни инвеститори“, припомня Светослав Димитров. Активността на българските и чуждите фондове се засили между края на 2018 и началото на 2020 г. По това време платформата Charlie Finance например получи 9 млн. eвро инвестиция, 3 млн. евро бяха вложени в Payhawk, 2 млн. евро – в Colibra, а общата инвестиция в Paynetics, Phyre и Phos е 5.5 млн. евро.
След март 2020 и началото на кризата инвеститори намалиха темпото, но в края на миналата година и началото на тази инвестициите отново започнаха. В играта се включиха и фонд мениджърите на Фонда на фондовете, част от инвестициите на които тръгнаха към финтех компании. Фондовете New Vision 3 и Eleven вложиха общо 500 хил. евро в застрахователната платформа „Болерон“. През тази година Payhawk получи и най-голямата за български финтех стартъп инвестиция от 20 млн. долара от група чужди фондове, което оцени компанията на 80 млн. долара.
Развитието на финтех бизнеса в България се подпомага сериозно и от компании като Management Financial Group и Paynetics, които имат собствени звена за нови решения. Някои от българските банки също организират програми за стартиращи компании в областта на финансовите технологии. Пример е Райфайзен банк, която продължава с програмата си Elevator Lab, която също дава възможност за развитие на млади финтех компании. Развитието на финтех бизнеси в начална фаза се подпомага и от програмата на Visa и фонда Eleven в България и региона.
Все още голяма част от компаниите се създават и регистрират в София – 80 на сто от общия брой, но според Георги Пенев тенденцията е и в останалите части на страната да има финтех стартъпи.
„Варна е добър и положителен пример, там също има вече доста финансово-технологични компании“, казва той. Интересното според него е, че в последната година и половина на пазара се появяват и нови компании, за които не се е очаквало, че ще бъдат финтех. Това са мобилните оператори, като за пример дава Виваком и А1, а другата изненада през годината идва от „Еконт финансови услуги“ – дружество, което е получило лиценз за финансови услуги. Във финтех сектора в България има и нова банка – естонската Бигбанк, която е изцяло дигитална.
За Георги Пенев през тази година е осъществена една мечта, а това е участието за първи път на български финтех компании в международно изложение за финансови технологии Money 20/20 Europe 2021, което се проведе в Амстердам между 21 и 23 септември. Това става след осъществяването на проект, по който Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП) организира участието на осем финтех компании. Това са „7Секюрити“ ЕООД, „Айрис солюшънс“ ООД, „Апипакс“ ООД, „Кешуейв“ ООД, „Нотолитикс“ ООД, „СоуСайбър“ ЕООД, „Файър“ АД и „Фрам криейтив солюшънс“ ЕООД. Българска финтех асоциация също участва на изложението. „Главната цел на БФА там бе да представи финтех екосистемата ни пред европейската финтех общност и заедно с ИАНМСП и Българската агенция за инвестиции да продължи работата по привличането на потенциални преки чуждестранни инвеститори в България“, казва Пенев.
Финтех секторът в България се развива бурно, но това се дължи основно на частната инициатива. „Все още държавните институции са длъжници на този сектор“, споделя Георги Пенев. Най-силно желание в развитие на финтех сектора според него се вижда в Комисията за финансов надзор (КФН), което е доста позитивно. От институцията продължават с инициативата си за развитие на Иновейшън хъб. Чрез него се дава възможност на финтех компании, които тепърва влизат на пазара, да се допитат до КФН и оттам да отговорят предварително на какви законодателни мерки и норми трябва да отговаря определеният бизнес модел, за да може той да работи на територията на България.
Подобна инициатива все още няма при регулатора на банките – Българската народна банка, което за Пенев е показателно за консерватизма на тази институция и банковия сектор като цяло. За радост според него все пак се допускат нови лицензи, а представители на Централната банка присъстват на различни събития, свързани с финтех.
„Що се отнася до Министерството на финансите – там има голямо желание и от година и половина работят върху идеята за Регулаторния пясъчник, но за съжаление досега нищо реално не сме видели“, констатира Георги Пенев. Той уточнява, че на въпрос към министерството докъде са стигнали отговорът бил, че все още се изследва най-добрият вариант.
Държавата обаче според него прави немалко в ролята си на поддръжник на финтех екосистемата и това е свързано с образованието. В началото на тази година е публикувана първата стратегия, свързана с финансовата грамотност. Тази стратегия е създадена от държавата заедно с частния сектор, Българската финтех асоциация, както и чуждестранни съветници. Стратегията цели увеличаване на нивото на финансова грамотност на българите с цел по-добро благополучие.
През октомври 2020 г. в Софийския университет е открита специалност „Финанси и инвестиции“. „В рамките на няколко месеца промотиране тази магистратура стана най-търсената в целия Стопански факултет“, казва Георги Пенев. На базата на постигнатия успех през първата година магистратурата ще я има за втора поредна година, вече като „Финанси, инвестиции и финтех“. През първата година членовете на асоциацията предоставят осем стипендии, през тази – девет до момента, а се очакват и още.
Бъдещето на финтех сектора в България според Георги Пенев е добро, защото вече има много примери на компании, които искат да останат на пазара. То е свързано и с развитието на българската икономика и най-вече с младите хора в страната, както и с българите в чужбина. Този сектор дава добра заетост за младите хора и може да върне доста от тях в България.
