В средата на май рейтинговата агенция S&P реши да извади Tesla от водещия си ESG индекс. Илън Мъск реагира с коментар в Twitter: Exxon is rated top ten best in the world in environment, social and governance (ESG) by S&P 500, while Tesla didn’t make the list! ESG is a scam. It has been weaponized by phony social justice warriors.
Напоследък много се говори за ESG (екологично, социално и корпоративно управление), но малко хора знаят в детайли за какво точно иде реч. Компаниите правят огромни усилия и значими промени в начина си на работа, за да отговорят на очакванията на различни групи – най-вече на клиенти, инвеститори, служители и местните общности, където оперират. Това наистина води до промяна към по-добро за всички ни, включително за природата. Това по същество е устойчиво развитие в корпоративен контекст.
Точно затова особено грозно в коментара е сравнението на Tesla с Exxon Mobil, който вменява на втората статус на „ултимативно зло“. А всъщност говорим за компания, която чрез работата си има много по-голям принос към развитието и ежедневното функциониране на цивилизацията, както и социално-икономическото благосъстояние на огромен брой хора.
Технически погледнато, Мъск не е прав – критериите за ESG са страшно много и разнообразни като климатичните стратегии на компаниите имат тегло от само 7% в крайния резултат (конкретно при S&P). Социалните и управленските критерии имат огромна тежест (общо 68%), а там Tesla се проваля – агенцията цитира множество данни за дискриминация, ниско ниво на здраве и безопасност и липса на прозрачност в работата ѝ. Така че решението е напълно валидно. Не случайно акциите на Tesla се сринаха с още 15% за три дни и пазарната ѝ капитализация вече е почти 50% по-ниска от максимума от ноември 2021 г.
От друга страна, Мъск е прав – ESG се превърна в оръжие на активистите, което очерня цели браншове и изкривява пазара. Това важи особено силно за Европа, където нахлу и в регулациите. Цели икономически сектори са обявени за „лоши“ или „неустойчиви“ и съответно лишавани от инвестиции – без да се вземат предвид работата, въздействията и постиженията на компаниите. Всъщност това има голям принос към днешната глобална енергийна криза. Най-парадоксалното е, че всъщност Tesla дължи огромна част от възхода си точно на тези политики и регулации, които ѝ осигуряват не само субсидии, но и всякакви други форми на пазарно предимство.
В началото на XXI век ESG започна като движение за корпоративна социална отговорност и устойчиво развитие на изцяло доброволна основа. Само най-добрите компании инвестираха сериозно в това, търсейки постоянно подобрение, намаляване на отрицателните си въздействия и пазарна диференциация. Използва се и като основен инструмент за управление на рисковете, свързани с натиск от външната среда.
Днес отива твърде далеч – превърна се в утопия. Превзеха го не само инвеститори активисти и големи консултантски компании, които печелят от регулации, но и държавата с цялата ѝ властова мощ, склонност към лобизъм и посредственост. Започва да прилича на схема за „социален кредит“, приложена за компаниите. „Доброто“ се институционализира – то вече не е автентично и не следва от лидерството на бизнеса, а се вменява от външни сили, които в общия случай нямат представа как функционира една компания.
В разговорите си със собственици и мениджъри на големи компании обсъждаме как им се налагат решения, вместо компанията да изходи от най-доброто, което не компрометира и успеха ѝ. Усещането, че дължат нещо някому и че са виновни по презумпция, се превъзмогва трудно, за да се достигне точно до онези действия и иновации, които отличават нашите клиенти от масовия хор. Заради лошите примери и липсата на автентичност вече има създадени и анти-ESG индекси. Опитвайки се да създадем прекрасен нов свят, вървим към съсипване на постиженията на настоящия.
