По пътя към острова на Ричард Брансън
Отразявам успехите на българските предприемачи с фокус върху стартъп екосистемата, технологиите и социалното предприемачество
Михаел Ковачев е президент на глобалната мрежа за предприемачи под 26 години Sigma Squared Society, веднъж годишно той изживява мечтата си да работи с Ричард Брансън, като организира едноседмично събитие на личния му остров.

Публиката започва да ръкопляска и Михаел Ковачев издишва с облекчение. Току-що е разказал личната си история пред кумира си – световноизвестния предприемач Ричард Брансън, и 40 от най-влиятелните хора в света. Сред тях са политици, основатели на многомилиардни компании, инвеститори, директори на семейни бизнес империи и принцове. Всички те са на Британските Вирджински острови, и по-точно на личния остров на Брансън – Некер. Причината? Ежегодното частно събиране на милиардера. За много от тези хора това са единствените седем дни в годината за почивка. Ситуацията за Ковачев обаче е малко по-различна. Той е съорганизатор на събитието.
„Бях вманиачен да отида на това място и опитвах какво ли не. Накрая открих Фиона Макинтайър, основател на Forming Impact – фондацията, която от години организира седмицата на острова. И тя се съгласи да работим заедно“, казва Ковачев.
Това се случва през юли 2022 г. Въпреки че тогава Михаел Ковачев е на едва 23, има някои впечатляващи успехи зад гърба си. Той е развил и продал две компании – NOVID20 и The Pixel Beat. Част е от клас 2020 на Forbes България „30 под 30“ и от няколко месеца е новият президент на глобалната мрежа за предприемачи под 26 години Sigma Squared Society.
На Некер Ковачев научава много за начина на мислене на предприемачите.
„ВЕДНЪЖ ПОПИТАХ РИЧАРД КАК УСПЯВА ДА ПРАВИ ПО ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА. ОТГОВОРЪТ МУ БЕШЕ, ЧЕ ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ХОРАТА, С КОИТО СЕ ЗАОБИКАЛЯМЕ.“
Верен на този цитат, през следващата година и половина българинът иска да даде мотивираща и подкрепяща среда на повече млади предприемачи. Затова превръща Sigma от европейска в световна организация. Държавите с представителство от 20 стават 30, а членовете се увеличават до 900. Сред попълненията са 10 български предприемачи, включително представителите на „30 под 30“ Никола Янев, съосновател на Start It Smart (клас 2013), Джейн Димитрова – FoodObox (клас 2022), и Алекс Граматиков – Mentor the Young (клас 2022).
На глобално ниво Sigma вече има първата си многомилиардна (GoStudent) и публична компания (ENAPTER). Когато става въпрос за инвестиции, членовете на организацията са събрали общо 1.6 млрд. евро. „За 90% от тях тези постижения започват след влизането в общността“, казва Ковачев.
В Sigma няма такса за участие, но има ясни изисквания. Те са основателят да бъде предложен от настоящ член, да бъде под 26, да изгражда глобална организация, да са фокусирани в стойността, която дават на обществото. Пример за силната култура на помагане и подкрепа е, че „всички срещи между хората в Sigma завършват с въпроса „Какво мога да направя, за да те подкрепя?“.
Този начин на мислене му е предаден и от родителите. Бащата на Ковачев е лекар, а майката – юрист. И двамата са от България, като имат традиция да прекарват по две седмици през лятото в Синеморец. Семейството живее във Виена още преди Михаел Ковачев да бъде роден.

Страстта на Михаел Ковачев към предприемачеството се появява през 2017 г. За завършването на средното му образование баба му му подарява книгата на Ричард Брансън „Майната му! Да го направим!“. До този момент Ковачев е мислел, че за да си предприемач, трябва да си на поне 35–40 години. Доказателството, че това не е така, е самият Брансън, който започва първия си бизнес на 16.
Михаел Ковачев разбира още нещо. Трябва да си изгради напълно различен начин на мислене. Започва да си набелязва личности, на които иска да подражава, и ги кани да се видят, за да ги разпита за житейския им път. „Много успешни хора (бел. ред. – включително и бизнес партньорът му в The Pixel Beat Матиас Щролц) се съгласиха да си говорят с мен. После им казвах, че сега им се кефя още повече, и ги молех да работя за тях безплатно 15–20 часа на седмица. Исках да уча от тях“, казва Ковачев. Паралелно прави още една стъпка. Убеждава двама колеги от университета да кандидатстват в първия акселератор, който намерят.
Идеята им е вдъхновена от едно скучно пътуване на Михаел Ковачев до Барселона. Целта е да направят приложението Frendzone, което събира хора с близки локации на базата на интересите им.
Отпадат още на първия кръг. Сред обратната връзка е, че екипът не е подходящ за такова решение. Ковачев убеждава двама българи, които са добри в програмирането, и се записват са следващото издание на акселератора.
„Пак кандидатствах и журито ми каза: „Мишо, идеята все още не ни харесва. Досега обаче не сме виждали някой да кандидатства два пъти с една и съща тъпа идея. Уважаваме това и ще те приемем“. В рамките на следващите месеци Михаел Ковачев минава през много идеи – от маркетинг решения за ресторанти до умни часовници за деца. Пробва с всичко, за което може да се сети, но неуспешно.
През първите месеци на 2020 г. Ковачев прекарва много време в четене около разрастването на пандемията от коронавирус. Прави му силно впечатление експоненциално растящият брой на заразените в Азия. По това време в Европа има единични случаи и правителствата са сравнително спокойни.
Говори с колеги от университета, които са се върнали в Азия. Така разбира какви са съществуващите там решения за ограничаване на заразата. Така му изкристализира нова идея.
„Звъннах на най-добрите софтуерни разработчици, продуктови мениджъри и дизайнери сред приятелите ми. Казах им, че имам луда идея, която има голям шанс да се провали. И че ще трябва да работим като луди безплатно. Но има малък шанс да спасим човешки животи“, казва Михаел Ковачев. На тези думи девет от 10 приятели се съгласяват.
Екипът не губи време и започва да работи по задачи за приложение, което да показва дали потребителите са били в контакт с болен от коронавирус. Два дни по-късно Европа е блокирана, като са наложени строги мерки хората да не излизат от домовете си.
Ковачев споделя, че в тази обстановка служителите на компаниите в Австрия спират работа, а бизнесът е задължен да продължи да им плаща заплатите.
„ИЗВЕДНЪЖ СЕ ПОЯВИХА 200 ДОБРОВОЛЦИ, КОИТО КАЗАХА, ЧЕ ИСКАТ ДА РАБОТЯТ БЕЗПЛАТНО ЗА НАС НА ПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН.“
За 35 дни правят приложението NOVID20. Чрез Bluetooth на телефона то показва кога е имало контакт между отделните потребители. Данните са чувствителни, затова се мумифицират. Целта е, ако някой се разболее, приложението да даде знак на всички, които са били в контакт с болния. А следващата стъпка да бъде тяхната пълна изолация.
Тестовете на екипа зад NOVID20 показват, че подобно решение става полезно само ако над 70% от жителите на една държава го използват. Това елиминира всякакви възможности за вземане на такси от крайния потребител. Михаел Ковачев решава да започне преговори с 40 правителства и да провери мотивацията им да предпазят населението си. Правителството на Грузия се оказва най-заинтересовано и купува апликацията от Ковачев (основателят не споделя стойността на сделката). Следва голяма местна информативна кампания и приложението се изтегля 150 хил. пъти още през първия ден.
След този успех Ковачев получава покана да се присъедини към Sigma Squared Society. „Влязох в една организация, в която има млади хора като Елоа Гилотин, основател на стартъпа за електрически самолети Beyond Aero, и Феликс Освалд, основател на първата европейска компания еднорог (бел. ред. – с пазарна капитализация над 1 млрд. долара) в сферата на образованието (GoStudent)“, казва Ковачев. Част от тези хора му стават приятели и се мотивира да започне нещо ново.
През 2020 г. Ковачев се запознава с австриеца Матиас Щролц, съосновател на партия НЕОС. През 2013 г. Щролц е успял да изгради либералната партия в рамките на месеци и тя да заслужи мястото си в парламента. Оттогава са минали години и Щролц е излязъл от политическия живот. Ковачев остава впечатлен от новите му бизнес начинания и по традиция му предлага да работи за него безплатно, за да трупа знания.
Опознават се, а след известно време стартират бизнес заедно. Чрез The Pixel Beat предлагат дигитални услуги и продукти за стартъпи и компании. Целта им е да помогнат на бизнесите, които иначе не биха могли да оцелеят в новата дигитална реалност след коронавируса.
Работата с Щролц помага на Ковачев да се предизвиква и да учи чрез практика. „Когато започнахме работа, присъствах на срещи с негови бизнес партньори и приятели на Щролц. Всички до един бяха директори или основатели на компании – казва Ковачев.
„ТРУДНО Е В ТАКАВА ОБСТАНОВКА ДА НАКАРАШ ХОРАТА ДА ГЛЕДАТ НА ТЕБ КАТО НА НЕЩО РАЗЛИЧНО ОТ СТАЖАНТ. ОСОБЕНО КОГАТО САМ НЕ СЕ ВИЖДАШ НА ТЯХНОТО НИВО КАТО ЗНАНИЯ.“
Следващата една година за българина минава в много работа по компанията и вътрешна борба. Многократно изпитва „неудобно чувство дали заслужавам да бъда с тях на масата“. В един момент нещо „щраква“ за него. „Има неща, които не знам. Има и такива, които другите не знаят, а аз знам. Това е, защото съм роден по-късно от тях, в разгара на дигиталната ера.“ След като си казва това, притесненията около възрастта изчезват и той става по-уверен по време на срещи.

През 2022 г. се случват три големи събития в живота на Ковачев. Първото е, че той и Щролц продават The Pixel Beat (не споделят стойността на сделката). Скоро след сделката българинът пише имейл на Фиона Макинтайър. И по-важното, успява да я убеди да организират заедно следващото събитие за Ричард Брансън. Третата голяма промяна идва с поканата от Даниел Диполд, тогавашния президент на Sigma Squared Society, Ковачев да заеме мястото му начело на организацията. Това не е първата му покана към Ковачев. Този път обаче българинът приема. Усеща, че е дошъл моментът и вече може да даде време и внимание за организацията.
Скоро след като печели безапелационно вота от останалите участници в Sigma, Ковачев се отказва от заплатата си и си поставя за цел организацията да даде повече шансове на предприемачи в Латинска Америка, Африка и Азия, в развиващи се държави като Уганда, Гана, Кения. За целта намира дарители и средства, с които хората от тези места да идват на годишните събития на организацията.
Те са само с покани и не се шуми много за тях. Причината е, че членовете на Sigma споделят лични истории и настоящи казуси. „Ние сме като едно семейство. Можете да чуете как някой на 22 години разказва как е минал през няколко бърнаута. Друг не се разбира с инвеститорите си, споделя какви са казусите и пита за съвет“, казва Ковачев. На тези събития присъстват и партньорите на организацията. Сред тях са фондове като Sequoia Capital, Index Ventures, Bessemer Venture Partners. Това помага за споделянето на знания по различни направления, включително и между поколения.
Нещо, с което Михаел Ковачев се гордее много, е, че членовете на Sigma наистина се подкрепят. „Ако наш член реши, че иска да започне бизнес в САЩ например, може да пише няколко реда в каналите ни с повече информация и ще получи поне 20 свързвания и контакти с хора, които могат да му помогнат.“
Sigma определено значи много за Ковачев. След като стане на 26, ще има право да остане президент на организацията, но не е сигурен дали ще го направи. Знае обаче, че иска да улесни задачата на следващия президент, като направи организацията самоиздържаща се. Към момента това изглежда сложно, но в началото мечтата да се запознае лично с Ричард Брансън също е изглеждала трудна за осъществяване.