С голямата кошница
Управляващият директор на Lindström България Венцислав Бояджиев прокарва две иновативни услуги с изтривалки и работни облекла под наем, но когато идва ред на индустриалните кърпи под наем, попада в неочаквано запъната ситуация
Инвестициите в текстил са затворени средства, обича да казва Венцислав Бояджиев. За 15 години управляващият директор на Lindström България е прокарал пътя на две иновативни услуги със значим ефект върху устойчивото управление на текстилни изделия – изтривалки под наем и работни облекла под наем. През 2024 г. на базата на добрите резултати в България (компанията има над 9 млн. лв. приходи годишно) и опита на финландската група в различни страни (Lindström е с 80-годишна история в бизнеса с текстил под наем в 24 страни в Европа и Азия) Венцислав Бояджиев решава да направи следващата голяма стъпка. Той иска да лансира нова услуга с индустриални памучни кърпи под наем, които се предлагат в метален дозатор и абсорбираща подложка за течове от масла и грес.
Приложението е най-вече в автомобилната индустрия, авторемонтната индустрия, машиностроенето, добива и преработката на метали, които генерират значителни количества опасни отпадъци, масла и химикали. „Колкото е по-мръсно и мазно, толкова по-добре“, казва Бояджиев. За клиентите това е решение за ефективно управление на замърсявания и отпадъците, а за Lindström възможност да добави повече клиенти, да намали оперативните разходи и да затвърди лидерските позиции в устойчивото управление на текстилни изделия.
Венцислав Бояджиев е обзет от голям оптимизъм. В корпоративните сайтове на големите потенциални клиенти той открива политики за зелени сертификати, устойчив бизнес и въглеродна неутралност, което е знак, че ще са отворени към услугата. Малките автосервизи в страната, машиностроителни и металообработващи предприятия също щедро декларират, че ако някой им предложи екологична услуга, алтернатива на парцалите и еднократните кърпи, които използват, и това намалява на разходите им, веднага ще се възползват.
Обнадежден, Бояджиев сключва партньорски договор с единствената в България компания за пране на замърсен с маслото текстил и оборудвана с пречиствателна станция, която се намира в Горни Дъбник, и тръгва с голямата кошница за клиенти. На теория пазарът е готов за новата услуга, но на практика клиентите ги няма.
Същите тези сервизи, заводи и големи компании правят тънки сметки, че с изрезките от шивашките предприятия излиза по-изгодно. По изчисления на Lindström доставката на чисти кърпи за среден автосервиз би струвала по-малко от 1000 лв. на година, което вероятно е повече от цената на парцалите. Междувременно в Lindström купуват няколко чувала с изрезки и установяват, че една трета са синтетични тъкани, които не попиват масло и грес. Има обаче един много съществен за Венцислав Бояджиев въпрос. Какво се случва с използваните парцали, третирани от европейските норми като опасен отпадък, който трябва да се събира от лицензирани фирми? Мазните парцали имат свойството да се самозапалват. Малко компании имат договор с лицензирана фирма за извозване на опасен отпадък и при тях „добавената стойност на новата услуга ясно изпъква“. В автосервизите обаче масово мазните парцали се събират в кофи за подпалки или се изхвърлят в общия боклук. В България съществуват регулации за събиране на текстил и опасни отпадъци, но „няма контрол и глоби, както е във Финландия и балтийските страни“. „Аз се подведох от успеха на услугата в страни, където бизнесът е отворен към екологични решения“, обяснява Бояджиев къде е сгрешил, като не е отчел особеностите на местния мениджър.
В тази неочаквано запъната ситуация той се допитва до колега във Финландия, експерт в growth hacking – с когото разработват маркетингови активности с нисък бюджет. Идеята да се ползват инфлуенсъри първа отпада. В България има няколко влиятелни личности в авторемонтната индустрия с голям брой последователи, „но са много скъпи“. Освен това „тях не ги интересува прокарването на някаква екологична услуга“. В Lindström отделят допълнителен бюджет за популяризиране на услугата. Стотици компании получават по една кърпа, придружена с обяснителна брошура. По-големите са ухажвани с тестови контейнери с кърпи и безплатен месечен абонамент. Усетили повече комфорт, работниците първи застават зад услугата. След като рекламата тръгва от уста на уста, положителните референции отпушват пътя на индустриални памучни кърпи под наем.
Текстът е от рубриката “Уроците на 2024”, чрез която ви срещаме с популярни български предприемачи, бизнесмени, продуценти, спортисти, които поглеждат назад, за да направят своята равносметка на отминалата година и да споделят уроците, които са научили.