#Социална промяна
Мои любими теми са здравеопазването, културата и социалното предприемачество.
Създателката на онлайн общността „Нито ден без книжки“ Пирина Воденичарова стъпва в офлайн пространството с новосъздаденото си издателство „Книгозавър“ и се учи в движение как да балансира двете начинания
Когато създава общността за детско четене „Нито ден без книжки“, където членовете споделят своя опит като родители с различни книги за деца, на Пирина Воденичарова не ѝ минава през ума, че един ден самата тя ще се превърне в издател на детска литература.
„Книгозавър“ се появява пет години след създаването на общността. Воденичарова обяви официално създаването му през февруари 2024 г., когато на пазара се появи и първата книга на прохождащото издателство.
В рамките на тази първа година, докато се учи да балансира между общността и новия си бизнес, тя успява да пусне на пазара три книги и вече работи усилено по следващите, а мисията да работи за насърчаването на детското четене в България се разширява с това на пазара да има все повече качествени детски книги.
Да напишеш книга или да пуснеш на пазара продукт, след като си станал популярен в социалните мрежи, не е нещо нечувано, дори напротив, в известен смисъл е дори очаквано – все пак имаш зад гърба си солидна общност, която те следва ежедневно, харесва стила ти и това, което правиш. Именно тези последователи се превръщат в естествените първи потребители на продуктите или услугите, които инфлуенсърите пускат на пазара. Пирина Воденичарова също има зад гърба си солидна общност – над 48 хил. са последователите на „Нито ден без книжки“ във Facebook, а когато обявява създаването на издателството, чува много коментари от типа на „Крайно време беше“.
От самото начало обаче Пирина си поставя за цел да раздели много ясно двете си начинания, за да не загуби доверието на последователите си в онлайн общността и в същото време да успее да създаде устойчив бизнес, с който се гордее. И към днешна дата отчита, че се е справила.
„За мен беше много важно това разграничение – че работата ми за каузата си е работа за каузата, а работата ми за издателството си е отделна. За мен беше много важно хората в „Нито ден без книжки“ да са убедени и те се убедиха с времето, че няма да злоупотребя с общността за целите на моя бизнес“, казва Пирина и допълва, че дори не си е позволявала да промотира твърде много в общността книгите, които издава, а по-скоро се е надявала, че хората сами ще ги оценят и ще говорят за тях.
В рамките на тази първа година на издателството Пирина Воденичарова дори чисто физически разделя работата си по двата проекта. „Финансовите таблици, които си водя, са отделни. И „Книгозавър“ дори дължи пари на „Нито ден без книжки“ за това, че му се прави реклама там“, уточнява тя с усмивка.
Въпреки това ясно разграничение младата издателка редовно черпи от опита, който е натрупала през годините работа за общността, и знанието за книгоиздаването в България и детската литература като цяло, за да развива издателството си.
След като през февруари „Книгозавър“ пусна първата си книга – „Тайният клуб на феите“ на Ема Робъртс, издателството завършва годината с издадени още две книги – „Аз и моят страх“ на Франческа Сана и „Джунипър Мей – рицар на Тайкотек Сити“ – комикс от поредицата на Сара Соу. Тече активна работа и по издаването на още три книги.
Едновременно с продължаването на мисията да насърчава детското четене в България с издателството Пирина Воденичарова си поставя и още една цел – да помогне за това на пазара да се появяват все повече качествени детски книги.
Тя обича да казва, че макар една книга да е създадена за деца, това не гарантира, че е непременно качествена, затова подбира много внимателно книгите, които самата тя издава, и е въвлечена в целия процес.
„И с редакторката, и с преводача работим заедно и се стараем много за текста. Когато отида в печатницата, гледам мострите на хартията и си мисля как тази хартия ще стои след това в детските ръце“, казва тя. Допълва, че потребителите „гласуват“ с парите си за това какво да има в заобикалящата ги среда, и затова е важно да се научат да отсяват качествените продукти.
Сериозен проблем в тази посока представлява все по-широкото навлизане на изкуствения интелект, който позволява изключително бързото създаване на детски книги с ниско качество – генерирани с AI текст и илюстрации, които биват пускани на пазара с цел бърза печалба.
„Просто този подбор става все по-важен и все по-важен, колкото повече се насища пазарът с продукти. Колкото по-наситен е, толкова по-голям е шансът да попаднеш на нещо некачествено. Като издател аз бързам не да изпреваря колегите издатели, а да изпреваря ниското качество“, казва тя.
Все така важен за нея си остава контактът с хората – членовете на общността и читателите на издадените от нея книги. Сега, освен онлайн, все повече ѝ се удава възможност да се среща с тях и на живо. Вече успява да потопи пръст в общуването офлайн с последователите си при различни благотворителни кампании и по време на Фестивала на детското четене, който организира. За първи път тази година има и щанд на Коледния панаир на книгата в НДК, където се среща с читатели и има възможност да им разказва лице в лице за книгите на издателство „Книгозавър“, в които е вложила толкова усилия.
С порастването на издателството Пирина оценява, че постоянно се увеличава и ангажиментът ѝ към него и това ще е предизвикателство, с което ще трябва да се справи в бъдеще.
„В началото на годината имаше хора, които подходиха към мен критично и скептично. Не можеха да повярват, че ще успея да запазя границите между двете начинания. Признавам си, че аз също не знаех как ще се получи това. Много се надявах да успея, макар да знаех, че ще е предизвикателство. Но стъпка по стъпка успях.“
Текстът е от рубриката “Уроците на 2024”, чрез която ви срещаме с популярни български предприемачи, бизнесмени, продуценти, спортисти, които поглеждат назад, за да направят своята равносметка на отминалата година и да споделят уроците, които са научили.
