Защо войната е една от най-големите заплахи за климата

Докато войната продължава в Украйна, Газа, Судан и Конго, светът естествено се фокусира върху човешките страдания и разрушения. Но съществува и по-тиха, дълготрайна война – война срещу природата, биологичното разнообразие и глобалния климат.

Войната е една от най-разрушителните сили на Земята, и то не само за хората, които са въвлечени в нея. Докато хуманитарните последици доминират в заглавията, екологичните разходи са огромни и в голяма степен игнорирани.

Въоръжените конфликти освобождават безпрецедентни нива емисии на парникови газове и замърсявания от танкове, изтребители и военни кораби, работещи с въглища и нефт, до огромните индустриални комплекси, които произвеждат боеприпаси, дронове и военни превозни средства. Това не трябва да бъде пренебрегвано, защото става въпрос за мощен фактор за конфликти, глобално затопляне и намаляване на биологичното разнообразие.

Всяка фаза на войната, от подготовката и производството до бойните действия и последващото възстановяване, оставя незабравим въглероден отпечатък върху планетата.

Климатичната цена на военните действия

Нови изследвания показват, че световните военни сили са отговорни за почти 5.5% от общите глобални емисии на парникови газове – шокираща цифра, която поставя военните емисии наравно с глобалната циментова индустрия. Ако военните сили бяха държава, те биха били четвъртият най-голям замърсител в света.

Военните емисии са повече от два пъти по-големи от тези на глобалната цивилна авиация. Въпреки че разходите за отбрана съставляват около 2% от глобалния БВП, интензивността на емисиите е приблизително три пъти по-висока от световната икономическа средна стойност, което я прави един от най-замърсяващите и най-слабо регулираните сектори по отношение на климатичното въздействие.

Но за разлика от повечето други основни сектори, военните емисии често остават невидими, освободени от много международни задължения за отчетност и в голяма степен отсъстват от климатичните преговори.

Цената на конфликта в Украйна

Продължаващата война в Украйна предлага ясен пример за това колко разрушителен може да бъде екологичният ефект от войната.

Според наскоро публикуван доклад от Инициативата за отчитане на парникови газове от войни, емисиите, свързани с войната в Украйна, достигат приблизително 230 милиона тона CO₂ еквивалент през първите три години – повече от комбинираните годишни емисии на всички пет северни страни.

Тези емисии произтичат от изгарянето на нефтени депа, взривени газови тръбопроводи и широкомащабни щети върху енергийната инфраструктура. Разрушаването на електрически трансформатори и електрически станции освобождава специализирани газове като серен хексафлуорид (SF₆), вещество, използвано за изолационни цели в съоръжения с високо напрежение.

SF₆ е един от най-мощните парникови газове, познати на човечеството, с потенциал за глобално затопляне 25 000 пъти по-голям от този на CO₂. Когато инфраструктура, съдържаща SF₆, бъде ударена по време на бойни действия, екологичната цена е огромна и дълготрайна.

Метановите емисии от саботирани газови тръбопроводи са още един пренебрегван фактор. Взривовете през 2022 г. на тръбопроводите Nord Stream освободиха десетки милиони тона CO₂ еквивалент само от метан.

Освен това, самите бойни действия често предизвикват горски пожари, особено в гранични райони, където усилията за гасене са невъзможни. Тези пожари освобождават още повече въглероден диоксид, сажди и други замърсители, като същевременно унищожават биологичното разнообразие и екосистемите. Тези индиректни емисии, причинени от въздействието на войната, се добавят към приблизителните 5.5% от глобалните CO₂ емисии.

Климатични промени: Двигател на конфликти?

Връзката между войната и климатичните промени не е еднопосочна. Климатът сам по себе си вече е признат за фактор, който подтиква към конфликти. Регионите, които са най-силно засегнати от суши, наводнения и екстремни климатични явления – много от които се усилват от климатичните промени – са също така и най-уязвими към насилие и нестабилност.

Конкуренцията за оскъдни водни ресурси, храна и земя вече е довела до насилствени сблъсъци в части на Африка, Близкия изток и Азия. Прекомерната експлоатация на биологичното разнообразие, като например изчерпването на рибните запаси, също може да предизвика въоръжен конфликт, тъй като общности и нации се борят за това, което остава.

Това създава порочен кръг: войната ускорява климатичните промени, а климатичните промени подготвят условията за бъдещи конфликти. И въпреки тази ясна и нарастваща опасност, военните емисии и екологичните последици от войните остават в голяма степен извън глобалните климатични преговори, като например наскоро проведеното COP29.

С нарастващите разходи за отбрана в отговор на новите геополитически напрежения, включително в Европа, Съединените щати и Източна Азия, пътят за военните емисии се движи в грешната посока.

Годината без зима

В северните страни вече се усеща въздействието на ускоряващата се климатична криза. Температурите тази зима са около 2 градуса Целзий над нормалната движеща се средна стойност, която вече е около 1.5 градуса по-висока в сравнение с прединдустриалните времена. Това е приблизително два пъти по-високото от глобалното средно покачване — което наричаме „годината без зима“.

Ски сезонът се съкращава пред очите ни. От 60-те години на миналия век, броят на дните за каране на ски на много места е намалял с повече от половината. Там, където някога се радвахме на почти пет месеца снежно покритие, сега сме щастливи да видим шест до осем седмици.

Това не е просто неудобство за любителите на зимните спортове; то сигнализира за дълбоки смущения в естествените екосистеми и местните икономики.

Това ни напомня за „Тихата пролет“, известното предупреждение на Рейчъл Карсън за невидимите екологични последици от човешката дейност. Но вместо пролет без песен на птиците, сега се изправяме пред заплахата от свят в северните страни без зима и сняг под 1000 метра надморска височина.

Война срещу самата планета

Междувременно, въпреки нарастващата спешност, международните климатични действия продължават да се провалят. Когато се насочваме към COP30 в Белем, Бразилия, насрочена за ноември 2025 г., очакванията за съществени ангажименти са ниски.

До началото на 2025 г. само 18 от 197 държави са подали актуализирани национални климатични цели за 2035 г., които обхващат само 20% от текущите глобални емисии.

С нарастващите бюджети за отбрана, които се конкурират за политическо внимание и финансови ресурси, амбицията, необходима за справяне с климатичната криза, все повече избледнява.

Съединените щати, които вече подадоха своята цел през 2024 г., са отговорни за повече от 11% от глобалните емисии. Тези Съединени щати, в рамките на сегашната си администрация, пренебрегва климатичната наука. В Европа и други места заплахите за сигурността и икономическите кризи изместват спешните климатични действия.

Въпреки това, фокусът върху войната, докато климатичната и биологичната криза се третират като второстепенни въпроси, е опасна грешка. Реалността е, че водим война срещу самата планета – война, която ще определи бъдещето на живота на Земята.

Парниковите газове, освободени от войните днес, ще останат в атмосферата повече от столетие, запечатвайки щети за поколения напред. Докато светът се опитва да реагира на войни между нациите, ние губим много по-голямата и много по-разрушителна битка срещу неконтролируемите климатични промени и екологичния колапс.

Ако сме сериозни в намерението си да запазим обитаема планета, трябва да спрем да мислим за войната по традиционния начин, като нещо отделно от околната среда. Всяка война е и война срещу природата, срещу биологичното разнообразие и срещу климата.