Вторичният трус на американските мита
Темата за митата и митническата политика, налагана от Тръмп, като че ли заглъхна в последните седмици. Но само „като че ли“. Точно заради глобалната свързаност на икономиките, тези въпроси, подобно на вторичните трусове, достигат и продължават да засягат страните от Централна и Източна Европа, включително и България. Така резкият трус, който Тръмп предизвика, предлагайки мита върху стратегически сектори като стомана, алуминий и автомобили, достигна на вълни и до нас, повишавайки нивата на риск.
Малка зависимост, големи рискове
Какво имам предвид? На пръв поглед изглежда незначително, че 4% от общия износ на страните от Централна и Източна Европа е насочен към САЩ. Зад тази стойност обаче се крият силно концентрирани експозиции по сектори. Например, Австрия изнася над 15% от фармацевтичната си продукция за САЩ, а Унгария – почти 10% от автомобилите си. В България, на пръв поглед и напълно измамно, няма значителен проблем, тъй като най-високият процент е 3,2% за сектор „машини“. Още по-важно е, че редица индустрии в региона са силно обвързани с германския износ, който е пряко засегнат от митата. Германски компоненти, асемблирани в Чехия, Словакия или България, често се връщат в Германия за крайно сглобяване – и оттам се насочват към САЩ. Така регионът търпи доста сериозни косвени жертви от американските бариери. И въобще като цяло макар пряката търговска зависимост на ЦИЕ от САЩ да остава ограничена, индиректните ефекти могат да бъдат значителни – особено чрез изместване на търговски потоци и по линия на интегрираните вериги за доставки в ЕС.
Тихата инвазия на Китай
В допълнение към трусовете от запад, нарастват рисковете и от цунами от изток. Тъй като, в резултат на „търговската диверсия“, китайски производители срещат препятствия в достъпа си до САЩ, те насочват вниманието си към Европа – включително към ЦИЕ. Китайски машини, електроника, мебели и пластмаси вече заливат европейския пазар на по-ниски цени, което засилва конкуренцията за местните производители. В Унгария, например, делът на тази страна при електрическите машини вече достига 25%, а в Полша – над 12%. Това поставя натиск върху компаниите в региона, които нямат нито държавни субсидии, нито мащаба на азиатските гиганти.
Отвъд икономиката: доверието се разклаща
Освен всички тези мерки, цялостно най-голямата заплаха остава несигурността. Индексът на глобална икономическа несигурност достига рекордни нива, а когато бизнесът не знае какво ще последва, не инвестира. Това засяга както капиталовите потоци, така и наемането на работна ръка и технологичния трансфер. Централните банки в региона също са в затруднена позиция – между нуждата да подкрепят растежа и необходимостта да се борят с инфлацията, предизвикана от глобални шокове.
Успехът е в регионалната стратегия
Може би стана прекалено апокалиптично, но всъщност не е. Това е шанс за възраждане, за добър отговор от страните от ЦИЕ, който не може да бъде пасивност. Време е за координирана индустриална политика, засилване на вътрешнорегионалната търговия и ускорено преминаване към по-висока добавена стойност. Днешната геополитическа турбуленция е изпитание – но и възможност регионът да заеме по-самостоятелна позиция в глобалната икономика.
