„Компаниите трябва да говорят за комплексните теми честно и почтено“
Партньорска програма
съавтор
Аз съм редакционният директор на Forbes България и пиша за бизнес, филантропия, изкуство и спорт.
Резултатите от ново представително международно проучване, публикувани през юни 2022 г. от независимата изследователска фирма Povaddo за „Филип Морис Интернешънъл“ (Philip Morris International), показват, че гражданите по целия свят са разочаровани от подходите за създаване на политики, които водят до разделение и изключване. Повече от осем от десет анкетирани пълнолетни граждани на света (82%) смятат, че най-добрите решения на критичните глобални предизвикателства могат да бъдат намерени не в крайностите, а в средата.
Проучването сред повече от 44 000 възрастни в 22 държави, включително България, показва силно съгласие сред респондентите (88%), че когато вземат решения, които засягат живота на значителна част от населението, лидерите трябва да се вслушват в хората, които представляват, и да се застъпват за тях.
След представянето на резултатите от изследването, редакционният директор на Forbes България Веселин Димитров имаше възможност да разговаря с Уилям Стюарт, президент и основател на Povaddo, в централата на „Филип Морис Интернешънъл“ в Лозана, Швейцария. Двамата обсъдиха проучването, но и темата как базираната на факти информация може да промени възприятията на едно общество.
Г-н Стюарт, проучването ви обхваща 22 държави в света, включително България. Къде резултатите в нашата държава се разминават драстично със средните?
Преди интервюто ни прегледах данните и ми направи впечатление, че българите смятат много по-силно от останалия свят, че в последните години дебатът за науката и актуалните научни открития е станал по-поляризиран. 45% от българите мислят така, средната стойност за света е доста по-ниска. Може би по-интересните данни са, че само 35% от българите са отговорили че след COVID-19 доверието им в науката и научните открития се е увеличило. Това е значима разлика спрямо данните за целия свят – глобално 55% от населението смята, че пандемията е увеличила доверието им в науката.
Дали можем да намерим връзка между нивата на ваксинация и тези резултати?
Ние проведохме проучването в 22 държави, като населенията на България, Сърбия и САЩ са в крайността по отношение на промяна в доверието към науката. Не съм сигурен обаче, че е коректно да съпоставяме данните с нивата на ваксинация в тези страни.
Как данните, които представяте, трябва да се отразят на действията на компании и правителства по света?
По отношение на доверието в науката и дезинформацията като цяло моето мнение е, че образованието е абсолютно критично. Аз работя с данни в целия свят вече близо 25 години, участвал съм в хиляди фокус-групи и вече съм си изградил позиция как се формират мненията на хората по целия свят. И наистина, ако се върна в началото на кариерата си, тогава комуникацията вървеше много праволинейно. Говореше се за политически кампании, за пиар кампании, за позициониране на правилните послания сред правилните целеви аудитории.
В последните години обаче забелязвам, че тези класически подходи не работят толкова добре. Днес всички се опитват да анализират новините в социалните мрежи, което затруднява разделянето на фактите от измислиците. Затова кампаниите – дали на бизнеса или на цели държави и правителства – трябва да образоват населението, да му предоставят повече факти по по-достъпен начин.
Само така може да бъде преборена дезинформацията. Не можем да очакваме, че хората ще могат да изградят информирана гледна точка по комплексни въпроси в един все по-сложен свят. Това важи и за научната комуникация.
Няма ли обаче риск от такъв тип комуникация в поляризирани общества като българското?
Мисля, че има суперкомплексни теми, за които този риск трябва да се поеме. Вземете за пример намаляването на вредата от тютюна. Надали много хора разбират темата в детайл. И компаниите трябва да поемат по този път и да комуникират подобни комплексни въпроси честно, почтено, залагайки на своята репутация. Само ако говориш така като бизнес, можеш да убедиш – или образоваш – хората.
Появи ли се нещо изненадващо в проучването, нещо, което не очаквахте?
Беше направена изключително голяма инвестиция, за да се разгледат и сравнят гледните точки на пушачите и непушачите. Целта на тази инвестиция беше да намерим разликите в отношението и мнението на двете страни. Предполагам, че най-изненадващ се оказа фактът, че в действителност не намерихме толкова несъответствия, колкото очаквахме сред потребителите на тютюневи продукти и тези, които не ги употребяват.
Разбира се, се сблъскахме с няколко разминавания тук-там, но вземете основните ни изводи. 82% от глобалното население смята, че най-добрите решения на критичните глобални предизвикателства могат да бъдат намерени не в крайностите, а в средата, в диалога. 75% са съгласни, че очакванията на обществото за пълно въздържание от вещества като никотина и алкохола са неосъществими и затова правителството трябва да предприеме мерки за намаляване на вредата от тяхната употреба.
85% смятат, че решенията, които имат въздействие върху обществото и общественото здраве, трябва се взимат на базата на научни факти. Когато виждаме резултати над 70–80%, това е силно мнозинство от населението. За мен като професионалист – а и за вас като журналист – подобни данни може да изглеждат скучно, но всъщност говорят за сериозно обединение около резултатите по целия свят.
Какви са другите резултати, свързани с намаляване на вредата от тютюнопушенето?
Мога да посоча няколко примера. 82% от пълнолетните лица от населението са съгласни, че обществените очаквания за пълно въздържане от вредни поведения като употребата на тютюн и алкохол са неосъществими и правителствата по-скоро трябва да предприемат мерки за намаляване на вредите от тези поведения. 76% от пълнолетните лица от общото население по света са съгласни, че пушачите, които иначе биха продължили да пушат цигари, трябва да имат достъп и точна информация за алтернативи без тютюнев дим, за които е научно обосновано, че са по-добър избор от продължаващото пушене.
71% от пълнолетните граждани са съгласни, че правителствата трябва да обмислят ролята, която алтернативните продукти могат да изиграят за освобождаването на света от тютюнев дим. Иначе казано, виждаме, че хората смятат, че подходът „всичко или нищо“, т.е. пълна забрана без алтернативни продукти, може да бъде контрапродуктивен.
За финал, как тази информация за поляризацията на обществата днес по света, но и най-вече в Източна Европа, се отразява на развитието на едно общество?
От гледна точка на изследовател смея да кажа, че това е изключително проблематично. Мисля, че повечето хора по света разпознават все повече и повече проблема с поляризацията и дезинформацията. Двата феномена са взаимносвързани, разбира се, без да знаем кой от тях е първоизточникът. Те обаче със сигурност се отразяват на начина, по който функционират демокрациите и обществата.
Прекалено ли е късно да се предотвратят тези процеси?
Ще приема гледната точка, че чашата е наполовина пълна, и ще кажа не. Въпросът е все повече и повече заинтересовани страни да адресират темата, а компаниите да работят с честна информация, с наука и солидни факти. Това за мен не е просто възможност за бизнеса, а задължение.
Материалът е публикуван с подкрепата на „Филип Морис България“
