За “златното сечение” между право, бизнес и обществени ценности
Теодор Георгиев, ръководител на отдел „Право и съответствие“ в „Нестле България“ и ръководител „Устойчивост“ за „Нестле Югоизточна Европа“, разказва за устойчивото бъдеще
Налагало ли ви се е във вашата практика да избирате между законосъобразно и правилно?
Въпросът съдържа неписания слоган на правния отдел в „Нестле“ – не всичко, което е законосъобразно, е непременно правилно. Като възпитаник на математическа гимназия, приятели често ме питат как така от точните науки се прехвърлих на хуманитарните. Моят отговор е, че правото до голяма степен е точна наука. Както математикът използва аксиоми, теореми и леми, за да докаже, че X e по-голямо от Y, така юристът доказва законосъобразността на тезата си с факти, презумпции, фикции…
Правоприлагащият обаче се интересува и от правилата на морала, етиката, дори естетиката, което придава хуманитарен характер на правото. Ако законосъобразността е въпрос на математически извод въз основа на събраните доказателства, то правилността е въпрос на вътрешна преценка за добро и зло, редно и грешно, справедливо или не. В баланса на везните между двете се крие силата на нашата професия.
Успява ли според вас правото да догонва скоростта, с която се променят обществените отношения?
Правото се интересува от трайни обществени отношения, търси и гарантира тяхната устойчивост, като ги регулира. То не се вълнува от краткотрайни, временни и мимолетни трендове в отношенията. Именно тази консервативност му дава стабилност и независимост от политическия ход на събитията – правото по дефиниция следва да догонва обществените отношения, а не да ги предхожда. Това не означава, че правото не се развива.
В последните години наблюдаваме поява на изцяло нови обществени отношения, резултат от бума на технологиите, и някои от тях – като правото на лична неприкосновеност във виртуалната среда и правото на защита на личните ни данни – са вече регулирани, други – като изкуствения интелект – все още не. И това е така, защото предстои обществото да си отговори на редица важни въпроси, свързани с това какво е правилно и справедливо по отношение на изкуствения интелект, преди да стигнем до това кое е законосъобразно.
Според статистиката до края на 2030 г. над 60% от служителите ще бъдат от поколението Z – какви трансформации в правните норми се налагат, за да отговорят на очакванията на новите поколения служители?
Поколението Z e високотехнологично поколение, което търси бързи резултати с възможно най-малко действия. Затова правото трябва на първо място да се дигитализира – като започнем от гарантиране на киберсигурност и стигнем до създаване на електронно правителство (е-здравеопазване, е-трудово досие и пр.). Ще ви дам един пример, който е показателен за пътя, който ни предстои да извървим, за да отговорим на очакванията на младите. Наложи се изменение в Кодекса на труда, което да регулира работата от разстояние (home office). Предложихме мястото и начинът на работата от разстояние да бъдат описани във вътрешните политики на компаниите. Законодателят обаче прие това да бъде уговорено в трудовия договор, което на практика ограничава правото на работа от разстояние, вместо да даде така желаната от поколението Z гъвкавост.
Вие отскоро поехте и нова функция в „Нестле“ за Югоизточния пазар, свързана с устойчивото развитие на компанията. Къде е според вас „златното сечение“ между законодателни мерки, обществeни ценности, бизнес и индивидуална отговорност, за да може добрите намерения да се превърнат в устойчиви практики?
Златното сечение, колкото и тривиално да звучи, е в общото благо, което на първо място се изразява в това да осъзнаем необходимостта от регулиране на климатичните промени като гаранция за устойчивото ни бъдеще. Това осъзнаване е различно за всяка заинтересована страна – за законодателя означава нов начин на правене на политика с взимане на смели и крути решения, които в краткосрочен план рискуват да се приемат негативно от бизнеса, за компаниите – да променят начина, по който правят бизнес и инвестират, а за обществото и гражданите – да променят начина си на живот – да започнат да полагат усилия в разделно събиране на отпадъците, да се вълнуват от това какви храни консумират, какви дрехи носят, какво количество плодове и зеленчуци купуват, как употребяват природните ресурси в ежедневието си – гасят ли лампата в коридора, спират ли водата, докато си мият зъбите, и още, и още…
Кои са приоритетните области по отношение на устойчивостта, в които „Нестле“ се фокусира, и защо?
„Нестле“ е най-големият световен производител на храни и напитки и като такъв безспорно има отговорност във всички области на устойчивостта. Приоритетните ни области обаче са две – регенеративно земеделие и намаляване на първичната пластмаса в опаковките на принципа REFILL, REUSE, RECYCLE.
Широко разпространена заблуда е, че въглеродният отпечатък на кафе капсулите се дължи основно на пластмасата в опаковката им – истината е, че 80% се дължи на начина, по който се отглежда кафето, и едва 20% – на опаковката и логистиката. Затова „Нестле“ приоритетно инвестира в подкрепа на фермерите в прехода им към регенеративно земеделие. Това включва образование и помощ както за подобряване на здравето и плодородието на почвата и защита на биоразнообразието и водните ресурси, така и за стимул на семействата на фермерите да образоват децата си, за да се предотврати рискът от използване на детски труд.
Инвестираме активно и в залесяване на всички региони, в които „Нестле“ има производство, като глобалната ни цел е до 2030 г. да засадим 20 000 000 дръвчета.
„Нестле България“ се включи активно в изпълнението на тази цел – през 2022-ра засадихме над 10 000 фиданки, през 2023-та възстановихме 30 декара от опожарените гори в региона на Стамболово, а тази година правим национален конкурс за общините и ще заделяме 3 стотинки от всеки закупен продукт на „Нестле“ в рамките на един месец, които ще дарим целево на избрания проект за залесяване.
Възможен ли е реално нулев отпечатък от дейността на „Нестле“ до 2050 г. и при какви условия?
Изменението на климата е не само едно от най-големите предизвикателства пред обществото, но и един от най-големите рискове за бъдещето на нашия бизнес, което изисква от всички нас да действаме спешно. Още през 2020 г. „Нестле“ изработи и публикува своята глобална пътна карта към NETZERO до 2050 г. Целта е до 2030 г. да намалим наполовина въглеродните емисии на глобално ниво – от 91,9 млн. тона през 2018 г. на 46,2 млн. тона – и така до 0 емисии през 2050 г. Тази цел е постижима единствено чрез холистични действия, което означава едновременно да използваме възобновяеми енергийни източници и устойчиви суровини, добити от регенеративно земеделие, еволюционно да трансформираме опаковките и продуктовото портфолио и заедно с това да поддържаме постоянна връзка с потребителите, за да ги ангажираме тясно с темата за устойчиво поведение.
Добър пример за последното е програмата на „Нестле България“ за събиране и рециклиране на използваните кафе капсули. Заедно с наши партньори от ритейл бизнеса дадохме възможност на хората да връщат удобно за тях употребените кафе капсули. Те се сортират, за да се отдели отпадъчното кафе, което се пречиства и преработва до органична тор, а пластмасата и алуминият – до материали, подходящи за повторна употреба. От началото на програмата през юли 2022 г. до декември 2023 г. сме събрали и рециклирали повече от 1 000 000 капсули.
Как бихте продължили изречението „Правото на чист въздух и достъп до питейна вода е…“?
…предпоставка и гарант на правото на живот. За разлика от останалите основни човешки права – право на свобода, на труд, на собственост, признати и гарантирани вследствие на кървави революции, правото на чист въздух и достъп до питейна вода беше признато по мирен път и дефинирано от ООН. Но се опасявам, че ако не предприемем мерки за обезпечаването му, в не толкова далечно бъдеще ще се водят войни за достъп до вода, което ще ни върне далеч назад в развитието.
И на финала на нашия разговор – един философски въпрос – какво според вас ще е отношението между право и справедливост в утрешния свят?
Искрено се надявам те да вървят ръка за ръка. Темида е богиня и на правосъдието, и на справедливостта. Тя държи в ръката си меч и ако те двете не са в унисон, рано или късно го обръща срещу хулителите си. Поглеждайки назад в историята, ще видим, че всички древни цивилизации, социално-икономически строеве и политически режими рухват имено поради недостига на справедливост. От нас, които сме тук днес, зависи съвременните демокрации да не се провалят поради дефицита на справедливост.